6 неща, които тийнейджърът няма да ви каже

„Малки деца – малки проблеми, големи деца – големи проблеми“. Когато хората ви казват това, докато търчите след малкия си син или дъщеря, най-вероятно с иронично изражение си мислите, че не знаят какво говорят. Но когато малкото ви дете се превърне в тийнейджър, вече ви става кристално ясно какво са имали предвид околните, когато са ви казвали, че големите деца носят големи проблеми.
Годините между 13 и 19 не се тежки само за тийнейджърите, но и за техните родители. Все пак те са тези, на които се налага всеки ден да се сблъскват с екстремните емоции, бунтовническия дух и поведението тип „нямате представа за какво става въпрос, само аз знам какво е най-добро за мен”.

Комуникацията родител-тийнейджър често се свежда само до кавги, които обикновено завършват с блъскане на вратите. Но колкото и връзката с вашето дете да изгледа като невъзможна мисия, все пак има начини тя да се подобри.

Първото нещо, което родителите трябва да направят е да се опитат да проникнат в главата на своя тийнейджър и да открият колкото се може повече неща за детето си, които то никога няма да каже на глас. В края на краищата и вие някога сте били на неговите години, така че имате добра основа, от която да започнете.

Ето и кои са нещата, които най-вероятно се случват в живота на вашия тийнейджър, но той никога няма да ви ги каже:

„Не съм толкова примерен ученик“
Голяма рядкост е да срещнеш дете, което да не е скрило поне една оценка или инцидент в училище от родителите си. Така че е много възможно и вашето да не е съвършеният ученик. Ако става въпрос за няколко по-ниски оценки, не е нужно да се тревожите. Но няма да е зле от време на време да се заинтересувате повече от успеха му, за да не изпаднете в ситуацията да останете шокирани, когато разберете, че положението е доста по-сериозно.
„Искам повече лично пространство“
Тийнейджърите искат да прекарват голяма част от времето си сами, особено когато са у дома. Когато детето ви се затвори в стаята си, не влизайте без да почукате и не му досаждайте с реплики като „Цял ден си тук, излез за малко, за да те видим”. Оставете му неговото лично пространство и време. Никога не пипайте личните му вещи, които са поставени на бюрото или в шкафчето му. Освен ако не се съмнявате, че крие нещо много сериозно, никога не трябва да се ровите в неговите неща, защото ако разбере, че го правите, със сигурност ще избухне война.
„Любопитен съм за някои неща, свързани с противоположния пол и искам да знам нещо повече за секса, но ми е трудно да говоря за любовния ми живот с теб“
Когато хормоните на вашия тийнейджър започнат да бушуват, той или тя със сигурност ще започне да се интересува повече от секса. В такива моменти се помъчете да инициирате разговори на тази тема, за да го образовате, но не принуждавайте детето да ви разказва за неговия любовен живот. Информирайте го за болестите, които се пренасят по полов път и за предпазните средства, но не очаквайте да ви каже дали планира да изгуби скоро девствеността си. Можете и да използвате истории за чужди преживявания, за да го съветвате, като например „Когато моята приятелка от детството ходеше с Х, й се случи…”.
„Понякога лъжа само и само да не слушам твоите лекции“
„Чии се цигарите в чантата ти?“, „Пил/а ли си тази вечер?“, „Кога се прибра вчера?“. Голяма е вероятността да получите неверни отговори на всички тези въпроси. Защо? Защото вашият тийнейджър не иска още веднъж да слуша за вредата от цигарите, колко е лошо да се пие на тази възраст или как не спазва правилата ви за вечерното излизане.
„Мразя, когато използваш годините ми в твоя полза“
Много родители използват годините на детето си като коз в споровете и разправиите. Един ден употребяват реплики като „Вече си на 16 години, престани да се държиш като дете“, а на следващия казват „Само на 16 си, не си достатъчно голям/а, за да правиш това“. Такива изказвания разочароват и изнервят детето ви.
„Покрай строгите забележки, искам да чувам и похвали, когато постъпя правилно“
Тийнейджърите обикновено имат ниско самочувствие и най-много от всички имат нужда да получават комплименти и похвали. Затова не бъдете само строг родител, който винаги има подготвена нова лекция. Бъдете родител, който знае как да похвали детето си, а не само да го критикува. Тийнейджърът ще се съобрази със забележките ви, но само ако освен тях получава и положителни оценки, а защо не и прегръдки.

Comments

comments