На 24 февруари 1582 година, Папа Григорий XIII представя за първи път Григорианския календар, така нареченият „нов стил“ . Това е съвременният международно признат светски календар. Решението за въвеждането му е взето на днешната дата, но е въведен в употреба на 4 октомври същата – 1582 година.
Григорианския календар поправя древноримския Юлиански календар, за да се отчете по-точно дължината на тропическата година. В Юлианския календар се приема, че времето между две последователни пролетни равноденствия е 365,25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече – високосна година. При Григорианския календар годините, кратни на 100 не са високосни – с изключение на годините, кратни на 400, т.е. на всеки четири века се пропускат три високосни години.
Григорианският календар е възприет в различните страни по различно време, като този процес продължава почти три века и половина.
Въведен е в България със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 година, като отчитането на времето единствено по нов стил започва от 14 април 1916 година
