„Медицинска сестра“ – опорочената професия
С откровено лично обръщение към цялата нация 35-годишния Боян от София разбуни духовете в социалните мрежи. За опорочената професия „медицинска сестра“ – публикуваме разказа му без редакторска намеса:
„Здравейте Българи.
Казвам се Боян, на 35 години съм, от София. Аз съм Медицинска сестра.
В България днес работят около 25 хиляди медицински сестри, а бяха 56 хиляди през 1990г.
Днес на един лекар се пада средно 1 медицинска сестра. Средната възраст на медицинските сестри у нас е 53 години, а има и работещи на по 70 години.Потребността от медицински сестри в целия свят нараства, но в България ситуацията е кризисна.
Как ви звучи това?
Създадохте ли си вече представа за армия от 25 хиляди лелички, облечени в бели туники и обути в сабо?
Аз да. Точно така си го представих.
Още от детските ни години сме си изградили една доста стереотипна представа за това как изглеждат, какво представляват и с какво се занимават медицинските сестри.
В детската ясла работят медицински сестри – те преобуват бебетата и ги хранят.
В детската градина работи медицинска сестра – тя следи за здравето на децата и ги преглежда за въшки.
И в училище работи медицинска сестра – тя дава извинителните бележки, дава хапчета и превързва раните на ожулените малчугани.
Още преди евентуално да попаднем в болнично заведение или лекарски кабинет, ние вече познаваме медицинската сестра – лелката, облечено в бяло и тракаща с дървено сабо из коридорите.
Но какво общо имам аз с медицинските сестри?
Аз съм медицинска сестра. В дипломата ми от медицинския колеж пише:
Образование – Висше
Степен – Специалист
Специалност – Медицинска сестра
Завърших колежа в далечната 2003г. със среден успех от обучението и държавните изпити Мн.Добър 5 и кусур (тук просто се хваля).
След завършване щях да започвам работа в една от най-известните ни сърдечни реанимации. Спуснаха ме с парашут, защото там заплатите бяха двойни и не приемаха всекиго. Бях там за известно време на 12 часови дежурства. Ставах в 6 сутринта за работа и се прибирах вечер към 20:00ч. доста изтощен. Всеки ден се грижех за 2-ма пациента в бокса, като на едното легло беше настанено 6 годишно момченце, а на другото се сменяха пациентите през 2-3 дни. Минаха доста дни и се смениха доста пациенти на второто легло, някои с подобрение, други с екзитус, но момченцето не се подобряваше. Доста си говорихме с него си спомням. Една сутрин след като се бях грижел дълго време за него, то ми почина в ръцете. Отидох при старшата сестра, разревах и се и още същия ден напуснах.
Вече повече от 14 години се развивам в IT сектора и отдавна съм забравил за медицината. Професията ми помага дотолкова, колкото да не ме лъжат недоучили лекари, когато съм болен.
Причините поради, които не пожелах да си ползвам професията са няколко.
1.Ниското заплащане – 2003 година заплатите на медицинските сестри бяха между 250 и 400 лева.
2. Липсата на уважение към професията от страна на околните – дет се вика бях „проста медицинска сестра“.
3.Лошата материална база в родните медицински заведения и липсата на перспектива в кариерен план.
В комбинация тези 3 причини ми подшушнаха да се преориентирам… И не съжалявам.
Днес, 14 години по-късно нещата в милата ни родина по отношение на медицинските сестри не са се променили много. Заплащането отново е ниско ( около 700-800 лева основна заплата ), материалната база е добра само в частните болници и клиники, а уважение към професията все още НЯМА.
Майка ми по стечение на обстоятелствата също е медицинска сестра. Беше и много трудно през годините на прехода да се грижи сама за мен и за кака ми, особено в годините, когато вкъщи влизаше само нейната заплата от около 130 лева а цените се променяха с часове.
Преди повече от 10 години казах на майка ми:
„Мамо, за тези пари не си струва човек да работи като медицинска сестра“ … и бях прав.
„Умните“ ( в кавички) медицински сестри заминаха да работят в чужбина, където е нормално заплащането и уважението към тях е повече.
По света обаче картинката изобщо не е същата. В повечето развити държави в тази професия работят предимно мъже и си имат нормално име за професията си.
На Английски – nurce, на Френски – infirmière и т.н
Защо обаче тук в България нещата са различни? Защо мъжете не желаят да стават „сестри“… след толкова факти това е риторичен въпрос, нали?
Според вас кой труд би следвало да бъде по-добре заплатен: този да се грижиш за болни хора и за тяхното здраве и живот или този да се грижиш за „болни“ компютри, кабели и жици.
„Медицинска сестра“ в България е опорочена професия. Опорочиме я с годините. Не бих се върнал към професията дори и за много пари, защото тя няма уважение от социума вече.
Докато не сменят името на професията – да е повече професионално отколкото женско;
Докато не увеличат заплащането – така че един мъж да може да се грижи за семейството си достойно;
Докато професията не получи обществено уважение,
Аз, както и повечето мъже българи, нямам намерение да работя като „медицинска сестра“ … не и в България, не и за тези пари, не и без уважение … а от това нещо кой губи, трябва вие сами си отговорете.
Автор:
Боян на 35 години – Медицинска сестра
София 2017г.“
