Рядко журналистите в България си позволяват, да споделят своето собствено мнение за това, което се случва в държавата. Обикновено отразяваме онова, което мислят и казват политиците или гражданите, опитвайки се да запазим неутралитет и да бъдем обективни, заради принципите на журналистиката.
Има моменти обаче, в които вярвам, че повече от всякога е нужно да говорим всички и особено журналистите, които сме една идея по-близо до политиците, заради работата си. Ежедневното отразяване на работата им, ни дава предимство – познаваме ги, знаем кога лъжат и кога се опитват, да бъдат искрени, следим политическия им път и знаем кога и как, са променяли поведението и думите си.
В работата ни и в отразяването на тези процеси, ние трябва да останем обективни, но като граждани на тази държава имаме право на мнение, имаме право да изразим позиция, още повече, когато тя почива на личните ни, дългогодишни наблюдения на работата на политиците.
Направих този анонс, за да заявя в аванс, че днес, ще говоря от свое име за случващото се в държавата ни. В ситуация като тази, в която българите протестират, защото искат по-добро бъдеще за децата, в която български полицаи бият български деца, в която НСО и жандармерия пази сараите на Доган, няма как да остана безразлична, та дори, поемайки риска да бъда обвинена в липса на обективност.
Живея, работя и отглеждам детето си в България, плащам данъците си, никога не съм ползвала помощи от държавата, не съм взимала детски надбавки, не съм ползвала и болничен, освен когато се роди дъщеря ми- тогава взимах майчинство, в рамките на 1 година, втората година то бе редуцирано на половина, защото се върнах на работа. Правя това уточнение, за да е ясно, че съм давала на държавата си повече, отколкото съм взела. Освен това, след навършване на пълнолетие винаги съм гласувала, не съм пропускала нито един избор, което ми дава право, да търся сметка на управляващите и да изисквам от тях.
Днес, аз изисквам тези хора, които ни управляват, да си тръгнат. Изисквам го, защото, ние, сме техните работодатели, а те не си вършат работата, която сме им възложили. Изисквам го, защото в годините назад и днес, тези хора работят единствено и само за собствените си интереси. Видяхме къщи в Барселона, видяхме нощни шкафчета пълни с пари, зимни и летни сараи, апартаменти с асансьори и още доста неща, които са постигнати и придобити на гърба на данъкоплатците. Видяхме и как НСО служи на определени хора и ги „пази“ от гражданите, видяхме български полицаи, които бият българи, младежи, които са излезли на улицата, за да заявят, че не са съгласни с управлението.
Време е за реална промяна обаче, а не тази псевдодемокрация, с която ни залъгват вече толкова години.
И понеже, аз истински вярвам в демокрацията и неистово желая, да живея в среда, където никой не подменя принципите и, трябва да го кажа на висок глас: Време е да си вървите!
Думата демокрация произлиза от гръцките думи “demos”, която означава народ, и “kratos”, която означава власт; и така демокрацията може да бъде определена като „власт на народа“: начин на управление, който зависи от волята на народа. А волята на народа днес е ясна, той иска, да си тръгнете всички, които съсипахте България, докато ни убеждавахте, какви демократи сте.
Хората често говорят, че държавите „стават“ демокрации, когато започнат да имат относително свободни и открити избори. Какви свободи ни останаха на нас и колко свободни и открити са изборите ни? Периодично се подменя вота на хората и в парламента влизат такива като Делян Пеевски, който иначе никой не го харесва и иска, но за пореден мандат, той е там – в парламента. Това ли е открития избор на хората?!
В една демократична държава не може, да се налага главен прокурор, срещу който излязоха хиляди граждани. Не е нормално този главен прокурор да излиза и да заявява, че е срещу разделение на властите и все пак, да бъде на този пост. Целта на разделението на властите се състои в това да има политическа свобода, с други думи да няма тирания; да не се злоупотребява с властта; властите трябва да се възпират една друга, т.е. да има контрол от страна на гражданите; да се защити свободата като се изключи възможността един човек да обедини всички власти в ръцете си; да са в интерес на гражданите; разделението на властите цели ефективното и резултатно функциониране на управлението, тъй като се предполага, че различните видове институции осъществяват по-добре определени функции, отколкото други институции. Принципът на разделение на властите е възприет от всички съвременни демократични конституции.
Аз съм дете на прехода, родила съм се няколко години преди митингите, на които Васко Кръпката е пял „Комунизмът си отива“, а всички са припявали, че “ 45 години стигат“, а вече 30 и няколко години почти нищо не се е променило и все чакаме промяната. Време е за нова песен, защото днес ми се иска, да изкрещя, че „30 години стигат“ и е време нещо наистина да се промени. Не искам след още 20 години, моето дете да се чувства по начина, по който се чувствам аз днес. Промяната е повече от нужна, тя е жизненоважна за всички и е време наглите ни политици да го разберат и да си тръгнат.
Уморих се, да споря с хората, които казват, че тези ще си отидат и ще дойдат други, които ще правят същото. Не мога, да се съглася с това робско мислене, защото вярвам, че всичко зависи от нас. Вярвам, че хората са узрели за идеята, да се преборят за свободата и бъдещето си. Вярвам и че има хора, които могат, да управляват държавата, без да повтарят грешките на предишните.
Не искам, да ме управлява човек, който признава, че е прост и твърди, че се разбира с народа, защото и той е прост. Аз не смята, че съм проста, господин Борисов! Не искам, да гледам празнословни и нагли Фейсбук-лайф обръщения в 11 вечерта, гарнирано с малоумното суфлиране на нахална и добре обезпечена ПР-ка. Не искам „лайфове“ от „джипката“, в които да слушам за „великите постижения“ на управлението, докато млади семейства се чудят, как да осигурят елементарни неща на децата си, как да си платят сметките и как да преживеят до следващия месец.
Някои казват, че политиците ни живеят в паралелна реалност, защото говорят за просперитета на държавата и хората в нея. Не съм съгласна! Те живеят в същата реалност, просто политиците нямат проблемите, които имаме ние и не ги интересува. Много добре осъзнават, че народа е беден и живее на ръба, но не им пука, защото те също имат свои проблеми, като това, дали да си купят апартамент с асансьор или къща с басейн в Барселона. Мащабите са различни просто.
Искам оставката на правителството, защото не оправда доверието ми, защото не съм проста и не искам, да ме управляват простаци, защото не искам, да гледам как ограбват държавата, в която расте детето ми!
Искам оставката на Иван Гешев, защото не одобрявам милиционерските похвати и поръчковите му акции, защото не видя името на Пеевски в документите за КТБ и защото не вярва в разделението на властите, което противоречи на демокрацията!
