На 10 ноември 1989 година, Централният комитет на Българската комунистическа партия на свой пленум освобождава Тодор Живков от поста генерален секретар. Така приключва не само неговото 33 – годишно управление, но е сложено началото и на коренни обществено – политически промени. България става част от Източно-Европейските страни, които поемат по пътя на демокрацията и пазарната икономика.
Надеждите за свободно, по-добре организирано и богато общество са огромни. Промените във всички области – също: нова конституция, нови закони, нови управляващи, нови ценности.
29 години по-късно – резултатите са видими, но не са никак радващи. Най-страшното е, че обществото продължава да пилее ценна енергия на парче и в отрицание на всичко и на всички. Без да има вече сили да види същественото, значимото, важното за собствения си живот. Българите сме още по-дълбоко разделени, съзнателно насъсквани едни срещу други от удобни „доброжелатели“.
И така люшкани от една към друга крайност, не научили нито един от уроците на богатата си и дълголетна историята, смело захвърлихме в калта морал, изконни ценности, натрупан опит, достижения на световно равнище. И все чакаме някой друг да дойде и да ни „оправи“.
Всъщност, разбрахме ли какво наистина е демокрацията? Научихме ли се да живеем по нейните правила, какво е да си свободен и отговорен и какъв пример в това отношение ни дават първите жени и мъже на нацията?
Огледайте се и кажете: в какво сме единни като народ? А нали уж всички знаем – Съединението прави силата!
