Около 27% от домакинствата у нас имат просрочия по кредит, по данни на Евростат. По този показател страната ни е на второ място заедно с Кипър. Първенец е Гърция, където 34% от домакинствата са с просрочени заеми, пише “Труд”. За сравнение в Люксембург техния дял е едва 3,6%. Данните бяха изнесени вчера на дискусия по повод началото на международна кампания “Вземай кредити разумно”.
Според Росица Вартоник от “Инициатива за финансова грамотност” основната причина за свръхзадлъжнялостта е ниската финансова грамотност на българите. Богомил Николов от Асоциация “Активни потребители” твърди, че проблем е по-скоро неотговорното кредитиране. По думите му има фирми за бързи кредити, които нарочно отпускат заеми, които няма да бъдат редовно погасени, защото събират повече пари по линия на наказателните такси, които се начисляват.
Много българи кандидатстват за нови и нови кредити и финансовото им положение допълнително се влошава, стана ясно от примери, изнесени по време на дискусията от представители на фирми за бързи кредити.
Наскоро двама пенсионери с общ доход от пенсия около 1000 лв. и доход по трудов договор на съпругата от близо 1500 лв. кандидатствали за бърз кредит. “При проверката обаче се оказа, че семейството има 23 активни заема – 5 към банки и 18 към небанкови финансови институции”, разказа Пламен Йончев, изпълнителен директор на компания за бързи пари. Така месечният им разход за обслужване на всички задължения достигал 3700 лв.
“Животновъд със средно голям семеен бизнес има 16 кредита от 16 различни институции”, посочи пък Иван Камбуров, изпълнителен директор на друга компания за бързи заеми. Друг фермер платил 20 хил. евро за расов кон. После обаче кандидатствал за кредит от 20 хил. лв., за да може да оцелее бизнесът му.
Йончев разказа още, че през последните 3 години над 70% от отхвърлените за финансиране молби са заради свръхзадлъжнялост на кандидатите.
