25 април: Преди 70 г. руснаци и американци се срещат на река Елба

На 25 април 1945 г. недалеч от град Торгау на Елба войските се срещат подразделения от съветската 58-а стрелкова дивизия от 1-и Украински фронт с части 69-а пехотна дивизия от 1-а армия на САЩ. В резултат от срещата на съюзниците остатъците от въоръжените сили на Германия са разделени на две части – северна и южна.
В средата на април 1945 г. вече е очевидно, че войната в Европа е към края си и съюзниците най-напред ще се срещнат на река Елба. Американците внимателно следят движението на Червената армия и отлично разбират, че Берлин ще падне под нейните удари. Главнокомандващият съюзните сили генерал Айзенхауер пресмята какво ще му струва да превземе с щурм Берлин и се отказва, като се успокоява, че американците, според договорките с руснаците, също ще влязат там.

За момента далеч по-важна е срещата на двете армии. На първо място това е важно от психологична гледна точка – мечтата, която до не чак толкова отдавна изглежда безкрайно далеч, предстои да стане реалност. Второ, не трябва да се допуска стихийност. Тя може да доведе до непредсказуеми последствия и за американците, и за руснаците – стълкновението на американските и на руските части е напълно възможно, ако те не са се разпознали.

Прецеденти не липсват: На 18 март над съветските войски на източния бряг на Одер северно от град Кюстрин германски изтребители преследват трупа от 8 американски бомбардировача В-17, съпровождани от изтребители „Мустанг”. В района е шесторка съветски изтребители Як-3, които се устремяват да помогнат на съюзниците. Те обаче не опознават приятелските самолети и се нахвърлят върху тях. Руснаците безуспешно се опитват да се отклонят, но накрая всички те са свалени, загиват двама летци и един е тежко ранен. При това този случай е втори, когато американци атакуват съветски самолети над територия, заета от съветски войски.

Когато съюзните армии съвсем се сближават, възникват недоразумения и на земята, като често те са предизвикани от използване на лъжливи сигнали от страна на немците.

За избягване на стълкновения между двете армии, на най-високо равнище са съгласувани мерки по взаимното разпознаване и на бойното поле. Общ сигнал за съветската страна стават две червени сигнални ракети, а за съюзниците – две зелени. Освен това всички са запознати с опознавателните знаци на съюзниците.

Към средата на април американците излизат на река Елба до границата на своята зона на окупация, уточнена в съюзните споразумения, и спират в очакване на съветските войски. Американците се отнасят с голяма симпатия към руснаците и очакват с вълнение срещата с тях. Войнишкият „телеграф”, най-достоверният източник по време на война, съобщава, че един американски войник вече е установил радиовръзка с руснаците.

Първата среща става на 25 април малко преди обед, когато американски патрул от 273-и полк под командването на лейтенант Алберт Коцебу пресича Елба. Разузнавачите са се придвижили на изток от условната разграничителна линия на зоните за окупация в района на междуречието на реките Мюлде и Елба. В селцето Леквиц групата на Коцебу се натъква на съветски войник на кон. Лейтенантът е с усет към историята и педантично отбелязва часа – 11:30. Обаче съюзнически контакт не се получава: конникът се отнася към обкръжилите го американци с подозрение, шибва коня и препуска назад. Естествено не долага на командирите си, вероятно за да си спести неприятните обяснения с комисарите и контраразузнавачите от СМЕРШ.

След два часа американските разузнавачи правят вече „нормална” среща с руснаците. За целта те трябва да преминат на другия бряг на реката, където се вижда група съветски войници. Бойците на Коцебу откриват лодка, вързана с верига за брега. Лейтенантът решава проблема кардинално, като къса веригата с ръчна граната. На източния бряг срещат съветски войници под командването на подполковник Александър Гардиев.

Пак същия ден още един американски патрул под командването на лейтенант Уилям Робъртсън се среща с войниците на лейтенант Александър Силвашко на разрушен мост през Елба близо до Торгау. Ветеранът Силвашко след десетилетия свидетелства, че историческата среща се е състояла в 15:30 часа. „Само няколко часа по-късно фотографията, на която стискам ръката на американеца, обиколи света” – добавя той.

На 26 април в Торгау се срещат командирът на американската 69-а дивизия генерал Райнгхарт и командирът на 58-а гвардейска стрелкова дивизия генерал-майор В.Русаков. На срещата освен военните присъстват няколко киноснимачни групи и почти 70 кореспонденти от съветски, американски, френски и английски вестници.

На 27 април съюзниците официално обявяват за историческата среща на Елба.

На 5 май командващият 1-и Украински фронт маршал Конев кани в своя щаб на приятелска среща командващия на американската 12-а армейска група генерал Брадли. На срещата присъстват много генерали и офицери и от двете страни. Само журналистите са 65 души.

Брадли обявява решението на правителството на САЩ за награждаване на маршал Конев с американски орден и веднага му го връчва. На свой ред Конев връчва на Брадли знаме с надпис „От воинов Красной Армии 1-го Украинского фронта“ и породист донски жребец и пистолет с изкусна резба върху ръкохватката.

Двамата командващи произнасят тостове. Останалото генерал Брадли го описва доста пестеливо: „Руските офицери ни посрещнаха шумно и весело. Руската водка и безкрайните тостове за Победата повалиха генерали и офицери от много щабове – и съветски, и американски…”

След приключване на празничната трапеза за гостите иззад океана е устроен концерт. Гвоздей на програмата е изявата на почти професионалния фронтови ансамбъл за песни и танци, състоящ се от симпатични млади жени. Американците не крият възторга си, а Конев нарочно подхвърля небрежно: „Това са обикновени момичета, служещи в армията ни!”

Ответната визита на групата съветски военачалници начело с маршал Конев в щаба на 12-а група армии е на 17 май, вече след окончателната капитулация на Германия.

Генерал Брадли се погрижва банкетът да не е по-лош от руската гощавка. Не желаейки да отстъпят в степента на гостоприемство, янките също подготвят за гостите си музикален сюрприз.

В организирания от тях концерт взема участие специално поканен цигулар-виртуоз, облечен във войнишка униформа. Когато Конев изказва възхищение от неговото изпълнение, Брадли отговаря на маршала с небрежен маниер: „Нищо особено! Това е само обикновен войник.” В действителност янките отвръщат на руснаците със същата весела хитрост.

Брадли подарява на Конев американска пушка и джип „Вилис” с надпис „Командиру 1-й Украинской группы армий от солдат американских войск 12-й группы армий“, чийто багажник е пълен със стекове цигари.

Побратимяванията между срещналите се войски стават повсеместни по цялата линия на съприкосновение между двете армии. Въпреки специалната ограничителна директива на Ставката, на тях преобладава приповдигнатото дружеско отношение на два съюзника, победили в най-кръвополитната война в човешката история. И едва ли някой предполага, че преди да изминат две години ще започне почти половинвековната Студена война, в която бившите съюзници ще станат кръвни врагове.

Comments

comments