На 23 май 1945 г. в сборен лагер край Люнебург се самоубива с цианкалий арестуваният 44-годишен Хайнрих Химлер – един от главните политически и военни дейци на Третия райх: райхсфюрер на СС (1929-1945), райхсминистър на вътрешните работи на Германия (1943-1945), райхслайтeр (1933), началник на РСХА – Главно управление за имперска сигурност (1942-1943). Личният му номер в СС е 168.На 28 април 1945 г. на Хитлер му дават бюлетин от радиопрехващането, според който агенция „Ройтерс” и Стокхолмското радио съобщават за преговори на Химлер със западни съюзници относно негово предложение за капитулация на Германия и получения от тях отговор, че са съгласни да водят преговори, ако в тях бъде привлечен като трети партньор СССР.
Същия ден Хитлер диктува завещание: „Пред своята смърт изключвам бившия райхсфюрер от СС Хайнрих Химлер от партията и го снемам от всички държавни постове… Гьоринг и Химлер са водили тайни преговори с врага без моето съгласие и против моята воля, а също така са се опитали да вземат в свои ръце властта в държавата, с което нанасят на страната и на целия народ невъзвратима загуба, без да говоря за предателството към моята личност…”
Останал без фюрера, но запазил илюзии, Химлер започва да крои нови планове. Той вече се вижда като фюрер на следвоенна Германия. С настъпването на войските на съюзниците обаче неговите претенции стават все по-малко: той иска да е канцлер при райхспрезидентаДьониц, след това началник на полицията и накрая премиер на провинция Шлезвиг-Холщайн. Дьониц обаче отказва да предостави на Химлер какъвто и да е пост в своето правителство.
Тогава Химлер взема решение да се скрие. Слагайки превръзка на едното око и мундир на унтерофицер от полевата жандармерия, на 20 май той се отправя към датската граница с чужд праспорт на името Хайнрих Хицингер, разстрелян наскоро и приличащ на Химлер.
Със себе си Химлер взема шефа на ІІІ управление на РСХА (СД) Ото Олендорф, началника на своя секретариат Рудолф Брандт, своя лекуващ лекар и президент на Германския Червен кръст Карл Гебхардт, а също така адютанта си Гротман. Успяват да се прехвърлят през река Елба на запад.
На 21 май 1945 г. те са арестувани от двамата бивши съветски военнопленници В. Губарев и И. Сидоров от състава на патрул на английска военна полиция и са изпратени в сборния контролен лагер №31 край Люнебург.
Комендантът на лагера капитан Том Силвестър веднага обръща внимание на трима от новопристигналите арестанти: „Двама са с висок ръст, а третият е малък, невзрачен и лошо облечен мъж”. Той изпраща двамата в отделни килии и решава да разговаря с третия. Той обаче неочаквано снема превръзката от окото си, слага си очила и казва: „Аз съм Хайнрих Химлер”.
Силвестър веднага звъни в секретната служба, откъдето идват двама офицери. Вечерта пристига и Робърт Мърфи, началник на секретната служба на британския командващ Монтгомъри.
Тъй като подозира, че Химлер може да има отрова за самоубийство, Мърфи заповядва да го обискират. При обиска наистина е намерена ампула с отрова. След това лекарят забелязва в устата на Химлер страничен предмет и решава да го приближи до светлината. Тогава Химлер стиска челюсти, разчупва ампулата с цианкалий и след няколко секунди умира. Смъртта е констатирана в 11:04 часа на 23 май.
След изследване на тялото, британците погребват Химлер в парка на Люнебург. След някое време обаче възниква необходимост от повторно изследване на тялото, тъй като се появяват съмнения в идентичността на Химлер. С тази цел тялото е ексхумирано и повторно изследвано, след което е кремирано, а пепелта е разпилян в гората край Люнебург.
