Днес и децата знаят, че националният празник на една държава е най-важният официален празник и както пише в „Уикипедия“ това обикновено е датата с най-важно значение за историята на нацията и държавата.Ако в монархиите това обикновено е рождената дата на монарха, то в мнозинството държави е денят на независимостта, а за нашата „народна република“ цели 44 години 9 септември не само бе наложен от тоталитарната комунистическа власт на БКП за национален празник, но се превърна в еманация на идолопоклонничеството пред самата партия-държава чрез поредица от „всенародни инициативи“. Същата тази партия, която в залеза на своето съществуване след кадровия земетръс от ноември 1989 г. предприе нескончаеми мимикриращи опити да спасява Системата си чрез всевъзможни действия. Едно от тях бе свързано именно с националния празник – с решение на тогавашния Държавен съвет начело с П. Младенов на 27 февруари 1990 г. денят на Освобождението от османско иго бе обявен за национален празник на страната. Така докато протичат процесите на обособяване на бъдещата демократична власт и очертаване на новите приоритети, преходните управници на комунистическата номенклатура приемат и утвърждават за национален празник една меко казано спорна историческа дата. Вероятно за компенсация и препотвърждаване на разклатеното доверие във „вечната признателност“ към „големия брат“ заради „неудобния“ вече 9 –ти септември.*
В последните няколко години се поде дискусия коя от трите дати в нашата история е най-подходяща за национален празник – 3 март, 6 септември или 22 септември. И кой е критерият да определим дали наистина една от тези дати е с „най-важно значение за историята на нацията и държавата“ ни по общо утвърдената практика в света? Привържениците на идеята национален празник да бъде Денят на независимостта 22 септември се обособиха в политическо движение. С най-голямо уважение и симпатии към всички тях защото всяко от исканията им за реформи в страната заслужава адмирации. Но от гледна точка на елементарната историческа логика и на конкретното обществено-политическо развитие у нас изборът на която и да е от трите дати е несправедливо и поради това никога споровете около националния празник няма да престанат.
Интересно ми стана дали хората са имат представа поне малко от историята на страната си и какво (поне би следвало) да се празнува на съответната дата, защото реално погледнато ако не знаеш и не искаш да научиш, не виждам поради каква причина продължаваш да живееш в нея (не може и не би трябвало да се съди никой, но поне е хубаво всеки да си избере Държава с чиято история да се гордее и да иска да научи ). Все пак си мисля, че би следвало и ние да вземем пример поне един път от страни, който да доста по -напред във доста отношения от нас и хората живеещи там и почитащи националните си празници. И да това не означава, че трябва да отидеш на площада и да вееш знамена(поне според мен), но поне трябва да се замислиш, колко много са дали съотечествениците ти живели преди теб, колко по-различни са били от нас(минимум защото не са предали националното си убеждение(принадлежност), както много от нас сега биха направили при правилен стимул).
Именно по тази причина решихме да проверим, знаят ли хората в Благоевград какво празнуваме на 6-ти септември. Изводите оставаме на вас!
