В модерните времена, в които съвременният човек е все повече консуматор на бъдеще и все по-малко обитател на бавното време, което му позволява да осмисля случващото се, коледните и новогодишните празници остават едни от малкото поводи за равносметка – лична, семейна, обществена. Превалът между две години е мост напред, но и назад. Прозорец, в който човек неминуемо отсява значимото от маловажното, дълготрайното от злободневно-суетливото, моралните ориентири от конюнктурните капризи.
Вече четвърт век в края на всяка календарна година „Алфа Рисърч“* насочва компаса на обществените нагласи към равносметката и очакванията – в опит да разберем как и в каква посока се променя обществото ни, какви са вътрешните ни ресурси, научените и ненаучените уроци, с които влизаме в следващата година.
Оптимистичният песимизъм на българите – парадокс или житейска философия?
Оценките на българите за изминалата година в личен план вече трайно и рязко се отличават от тези за ситуацията в страната и света. 22% от анкетираните заявяват, че годината е била по-добра за тях и семействата им, срещу 24% – по-лоша. Мнозинството, 54%, не намират промяна с предишната. Въпреки всички превратности на изминалите 12 месеца тези оценки са с минимална разлика (не повече от 2 до 3 процентни пункта) с дадените в края на 2023 г.
В по-общ план след десетилетия на песимизъм от 2018 г. насам (с изключение на ковидната 2020) устойчиво се стабилизира възприятието за нормализиране на живота в личен план.
| Преценката за посоката, в която се движи България, се разминава драматично с усещането за случващото се в личен и семеен план. |
Едва 7% (с още 3 пункта по-малко от миналата година) смятат, че България се е променила за добро. Неутралните оценки се запазват около една трета, но до 58.5% нарастват разочарованите (или отчаяните), че страната е на прав път. Ако сравним с личните оценки – над два пъти и половина повече са обезверените в способността на националния елит да строи съвременна България.
На фона на продължаващата война в Украйна и Близкия изток, на покачващо се напрежение в редица райони на света и новите политически реалности в ключови държави най-песимистични и влошаващи се са оценките за изтеклата година в глобален план. Едва 4.8% смятат, че тя е била по-добра от предишната, а три четвърти (74%) са на мнение, че ситуацията в света става все по-критична, несигурна и взривоопасна.
Големият въпрос, който тези данни поставят, е възможно ли е човек да вижда личното си битие, възможности и хоризонти като относително позитивни, когато оценява както националната, така и глобалната среда, в която живее, като все по-рискови и застрашителни?
Поне три взаимно допълващи се хипотези за обяснението на този парадокс или житейска философия могат да бъдат изведени от анализа на отделните социални групи.
Първата, „всеки сам да се оправя“
– в условия на нарастваща несигурност и безперспективност по-уязвимите социални групи изграждат своего рода защитна стена около себе си, затварят се в частния си живот в търсене на подкрепа от близките и семейството. Значителна част от хората, чиито близки работят в чужбина и изпращат финансова помощ в България, попадат в тази категория. „Всеки сам да се оправя“ е тяхната житейска философия – недоволни са от държавата, но не престават да търсят своето собствено спасение.
Втората, „бедата не е почукала на моята врата“
– ни насочва към обстоятелството, че буреносните облаци над България и света, все още не са засегнали екзистенциалното съществуване на хората от средната класа – безработицата е ниска, при липсата на висока инфлация доходите са относително стабилни, не се вижда непосредствена заплаха за финансовото и икономическото състояние на домакинствата. Те балансират между депозити и кредити, част от тях дори увеличават дългосрочните инвестиции, което обуславя непрекъснатия ръст в цените на имотния пазар.
| Онова, което би могло да смени рязко тези настроения, е потенциална икономическа криза, придружена с инфлация и рязка загуба на покупателна способност. |
Докато обаче тези рискове са все още само в икономическите анализи, но не и в непосредственото ежедневие на хората, те ще оценяват себе си като по-далновидни и благоразумни от управляващите.
И третата, „кризата е новото нормално“
– е валидна най-вече за следящите по-отблизо политическия живот, но се разпространява и върху по-широки групи. Ако допреди няколко години перманентните предсрочни избори бяха нещо необичайно, а невъзможността на Народното събрание да избере председател и да заработи – извънредна ситуация, то продължителното пребиваване в криза започва да я превръща в „новото нормално“. Хората се пригаждат към живот в политическа криза и, дистанцирайки се, се опитват да извлекат максимума от тук и сега.
С тези взаимно преплитащи се философии влизат в 2025 г. мнозинството от българите.
Очакванията – само пожелания или и готовност за постигането им
Регистрираните нагласи намират своето отражение и в очакванията за следващата година. Въпреки почти задължителното за сънародниците ни прогонване на мрачните мисли в навечерието на празниците песимизмът както за страната, така и за света владее обществените настроения.
| Най-мрачни и влошаващи се са очакванията на глобално равнище – 45% (със седем пункта повече от декември 2023 г.) предвиждат, че през 2025 г. ще се задълбочат проблемите в различни краища на света. |
Едва 26% се надяват, че тенденцията от последните години ще се обърне и светът може да се надява на позитивни промени.
В сравнение със случващото се в геополитически план България стои няколко стъпала по-нагоре. 40% смятат, че кризите ще се задълбочат, 28% виждат светлина в края на тунела и очакват просперитет и повече възможности през 2025 г. На този фон, също както и при оценките за изминаващата година, в личен план очакванията за следващата рязко контрастират. Едва 16% са песимисти срещу цели 43% оптимисти. Дали става дума само за коледни благи надежди, или за енергия да се работи упорито и да се отвоюват очакванията за по-добро бъдеще, ще проличи в следващите месеци.
Открехването обаче на завесата каква 2025 г. искат да видят хората много ясно показва посоката и на опасенията, и на стремежите. На въпрос каква според тях ще е думата на 2025 г. се очертават три фокуса:
- Фокус върху геополитиката и глобалното – мир (най-често споменаваната дума – 18%) в опозиция на войната (4%);
- Фокус върху технологиите, иновациите, изкуствения интелект като път към прогреса и развитието (общо 8%);
- Фокус върху България – перспективата за засилващата се евроинтеграция с влизането в шенгенското пространство (2.9%), шанс за просперитет (5.5%), но и пак избори (5.7%).
Такива са щрихите към портрета на българите в края на 2024 г. А каква 2025 година и каква България ще запомнят следващите поколения, несъмнено зависи не от това какво си пожелаваме, а от това за какво сме готови да работим, упорстваме и да довеждаме до успешен край.
* Настоящото проучване е проведено в периода 1 – 10 декември 2024 г. сред национално представителна извадка. Анкетирани по домовете им с пряко стандартизирано интервю с таблети са 1000 пълнолетни българи. Изследването е част от мониторинга на „Алфа Рисърч“ и се реализира със собствени средства.
