На вратата на офиса на „Благоевград-NEWS” преди известно времепочука един възрастен човек с книга в ръка. Макар да беше скептичен, че ще му дадем думата, той все пак я поиска. И му я дадохме. Попитахме го единствено за какво желае да говори, а той най-напред показа лика на корицата на книгата, носеща заглавието „Подзвездни мисли“ , на която е изобразен лика на млад мъж в стари черно-сиви избелели тонове. Човекът на снимката е неговият брат, изглежда оставен времето да изличи лика му, дали заради това, че годините, превърнали се в премеждия са по-тежки от изпитанията на паметта, в които българскит народ винаги предпочита да е от пораженческата линия на живота?
Вашият брат е кръстен с името Кръстьо. На кого е кръстен всъщност той?
Той е кръстен на Христовия кръст, защото е роден на 25 декември.
На тази дата са родени и Христо Ботев…
И Исус Христос. И тъй като нашият род са верващи хора, не са минали през атеизма, като ние дето минахме още от детски години, и кръстникът, също верващ човек му е сложил името Кръстьо.
Ражда се в семейство на възрожденски род. Разкажете повече за вашия род.
Прадядо ми поп Лазар Аврамов Дамов, току запопен 1869г., случая го среща с Левски, който обикаля Македония. Идва от Струмица, заминава по посока на Мелник. Дали е бил в Неврокоп, дали е бил в Разлог, това нататък не се знае… Това е 1869г., а 1896г. посреща Гоце Делчев в същата къща. Тази къща сега е в руини, тя 13-та година гърците я запалват, но я възстановяват по същия план. Но сега в това време следболшевишко, разюздано време, на долни страсти и на тотална деградация на обществото, и за наш срам така се случи, че къщата беше дадена на братовчед ми Дано. Той почина, след това на сина му Петрето, и той почина. И къщата остана, така, нестопанисвана…
Ще поговорим малко по-късно и за самото общество и за това дали живеем в свобода или не. И какво изобщо се случва в наши дни. Но нека все пак оставим вниманието си върху вашия брат, знаеме, че той започва да пише стихове на 6-годишна възраст.
Нека си довърша мисълта. За рода питате…
Да…
Значи… това е прадядо ми, дядо ми Хажди Иван ходи на хаджинак. Добива титлата Хаджия. Чичо ми е поп, нали, по традиция от прадядо ми. Неговият внук сега е поп в Петрич, също носи името Михаил. Дядо ми участва в сражението на Кукла по време на Илинденското въстание, селска войвода. След това син от брат на дядо ми, дядо Мице, неговия син Златко е пунктов войвода на ВМРО. Дядо ми спасява селото. А в Хърсово, по майчиния ми род, имаме също бележити личности. Нейн братовчед, Димитър Вангелов Благоев, храненик на ВМРО, завършва в Солун, Цариград и Марсилия. Беше полиглот. Участва в съюзната контролна комисия на Ньойския договор като офицер, царски офицер, помага да не се разполовят от границата. Спасява арсенал във Варна, за да не го конфискуват съюзническите сили. Дядо ми Стоян Щерков, търговец, спасява живота на Яне Сандански при една блокада на село Хърсово, заедно с поп Спас, който по-късно му става сват. Вуйчо ми е комит, ама след войните, е приятел на Тодор Ангелов – Божаната и пренася идеите на анархокомунизма в нашия край. Разбира се и от други места идва влиянието. Но в последствие анархистите там са много силни. Големият ми брат Благоей е анархист, Кръстьо е поет. Един поет не може да бъде представен с политическо, идеологическо, партийно и т.н. определение. Като другарите болшевики, както правеха, пролетарски поет, поет комунист, поет фашист. Поетът е или хуманист, или не е поет.
Започва да пише стихове на шестогодишна възраст.
На 5-6 години, пише Борето Златков, от Нова Зеландия, емигрант, един от участниците на изнасянето на поезията на Кръстьо до 50-та година зад граница.
На колко е години, когато той става известен? Започва да бъде наричан Българският Солженицин, Подобен Христос, Духовен Великан…
Това става… става в последно време. Той е известен в родния край като спортист, ненадминат. На дълъг, на висок спорт, на скачане, на тичане, ненадминат! На съборите той е изключително скромен, макар че разнася вестници на опозицията, познава редакторите, даже помага на една група редактори на вестник „Работническа мисъл“ да минат границата заедно с големия ми брат. Това е отразено в книгата на Антон Николов / емигрант от Франция /, която излезе преди 3-4 години, а именно „Спомени от отечеството и чужбина“. И там споменава за братята ми как са помогнали да избяга екипа на редакцията на „Работническа мисъл“. Но Кръстьо не си позволява да печата, защото е много самовзискателен, той няма кабинети, няма условия, нали… той е 14-годишен партизанин. Веднага се опълчва срещу Болшевишката диктатура, почва да му правят съкатлици, защото и на трите предложения да служи на БКП, и на КГБ, и на Държавна сигурност, той ги отхвърля категорично с презрение. И затова в последствие го изпращат в урановите мини, не му дават дипломата да се запише да учи. Другарите болшевики…
Той всъщност пророкува идването на власт на болшeвиките…
Още 43-та година, когато е 13-годишен, има едно стихотворение „Закъснял си“. Иносказателно говори на един щъркел, който е останал от другите щъркели тука, есента, и предупреждава, че от Сибир идват мразове и студове, които ще стенят родината.
Което е ужасно пророкуване, но в крайна сметка се случва?
Ами… той е наясно, защото анархокомунистите, които не са комунисти, анархокомунистите са най-големите критици на болшевизма, на тоя комунизъм, който ние го познаваме, защото виждат неговите пороци, неговите грешки, даже Бакунин предупреждава Карл Маркс 48-ма година като прочита манифест, в който казва: „Ако вие завладеете и една част от света, вие ще върнете човечеството със 150 години назад“ като има предвид теорията за „Дикратурата на пролетариата“, за която Кръстьо вече като нейн свидетел пише: „И в името на глупостта на диктатурата на пролетариата да се убиват, както нивга досега…“
Да. Но освен с ужасни пророкувания… той всъщност не е изцяло песимистично настроен за бъдещето на обществото в което живее, и по принцип, защото казва, че „с вяра ще победим неправдите и всяка злина“.
Благодаря ви, че сте забелязали това нещо. Кръстьо и в най-отчайващите мигове, и пред очите на смъртта, е оптимист за бъдещето на света.
Той вярва, че светът ще стане без граници…
Той пророкува, че светът ще стане без граници. Ще стане свят на любов, на правда, свобода. Във финала на неговата капитална поема „Песен за човека и живота“ той пророкува бъдещето, разбира се в поемата има и едно „ако не се самоунищожим“. Което лудите глави на властниците в Америка, в Русия, в Запада, в Изтока, в Севера, в Юга, ислямисти и т.н., които искат световно господство, са готови да запалят света само и само те да оцелеят, но такава алтернатива няма. Така… запознат съм с разни теории и една от теоритте е, че ако употребят ядрено оръжие, никой не може да избегне радиацията. И затова искат да унищожат голяма част от човечеството чрез ГМО храни, чрез отровени храни, които ядем всеки ден, ядеме боклуци, дини, домати, няма вкус. Не е това, което беше! И всичко това аз също се опасявам, че се прави нарочно от заинтересовани, които имат много пари да купят еко-храни, а простолюдието, мравките, да ядат отрова. Теорията на Малтус, струва ми се, че някои искат да я приложат, за да останат самите те. Светът не е справедлив… Кръстьо пледира свят на любов, без граници и т.н, но без граници се оказва тероризма, без граници се оказва дивашкия капитал, разграбването което е в България такова разграбване не е имало ни през Турско, ни през Татарско, и същите тези болшевики, които станаха капиталисти, същите те са грабителите, и те са причината България да е на последните места не в Европа, а в света!
Брат ви е преследван заради свободолюбивите си възгледи.
Може ли това да се случи и днес, някой да бъде преследван заради начина си на мислене?
Случва се. 100-милиона са дадени за подслушване в България! Аз като говоря оная вечер, говоря с Дянко Марков, слушам ехото, значи включено е. Или от негова страна, или от моя страна подслушването е на лице. Дянко Марков е патриот, може да е легионер, може да го смятат за фашист, но човек ът е бил летец, заедно с Писаревски и други са сваляли американски самолети, когато необосновано бомбардират София. България обявява символична война на Америка, но бомбите, които пускат американците не са символични. Те разсипват София. Те са понякога една агресивна световна сила! Това трябва да го кажем ясно и категорично! И стига са говорили, че само Русия е империя на злото! Америка в определени моменти също е империя на злото, джихадизма, арабските страни също са империя на злото, така че империите на злото са много и човечеството трябва да се брани от всички! Ние не искаме световно господство, българите, но виждате, българите за мене, това са славяните, това са траките, това са македонците, едно и също. Но нашият народ е сведен до нула. И това… първопричината е във Великите сили, които наричаме цивилизовани. За нас, тези които разпалват войни и робства, те не са цивилизовани. Вазов е писал по тоя въпрос.
А как според Вас, брат ви ако беше жив щеше да види ситуацията в България? Все пак…
Той я предсказва тази ситуация. Пише в надгробно видение…
Той предсказва и обединението на Европа…
Той предсказва обединението на света, една съвършена човешка прогресивна цивилизация, но виждаме, че това време се отдалечава, вместо да се доближава. Имахме илюзията, че с влизането в Европейския съюз България ще разгърне сили, но не може да разгърне сили, защото децата и внуците на същите убийци след 9-ти септември командват и сега България, бивши партийни членове са величията на България днеска. Вижте Ирина Бокова! Има ли някой по върховете, който да не е свързан с Държавна сигурност и с Партията! А тези, които генетически бяха елита на нацията, бяха унищожени. 93-та година унищожиха и брат ми Борислав, който беше безкомпромисен. Значи и в сегашно време, в тоя преход, не са само показните убийства, но и политически убийства по различни начини. Значи убийствата продължават…
А самият Вие бихте ли могли да направите аналогия с времето преди, в което е бил жив вашият брат и времето сега?
Има един виц: „Има ли нещо по-лошо от комунизма?“ И те казват: „Да, посткомунизма.“ Значи сега е по-лошо отколкото при официалния и открит комунизъм, защото децата и внуците на същите палачи, които останаха ненаказани, са още по-жестоки, те унищожиха икономиката, те унищожиха земеделието, те унищожиха всичко, което България беше постигнала, въпреки грешните основи, които постави, така наречения Социализъм. Но имаше начин да се избегне тази разруха, в която живеем сега. И благодарение на тази разруха 3-млн. млади хора, мозъка на България за трилиони, изтече. Ние сме в състояние на геноцид! И това е благодарение и на нашите нови покровители – Европейския съюз и Америка, които демонстрират много нещо, но основната цел е грабеж. Как да си обясним някои от нашите продажници, подписали договор тридесет години канадска фирма да добива златото на България?! Ние не сме могли сами да си добиваме златото!? Страната, която е изработила най-старото злато и най-старите символи на държавността! И така е с електроцентрали, с всичко! Всичко се разграбва! Чешката държава може да притежава енергото в България, българската държава не може. Значи тези фашистки, болшевишки лозунги, първо, че всичко трябва да е национализирано, а сега че всичко трябва да е разграбено и частно, това са крайности на едни и същи хора на една и съща прослойка. И тя е болшевишката прослойка, която командва България, и я е натикала на дъното, не само на Европа, а на света!
Така като ви слушам вас изглежда че едва ли не всички са срещу нас… а кой е наш приятел?
Наш приятел са тези, които са загинали в борбата за свобода, за истинска демокрация и прогрес. Наши приятели са такива като Кръстьо, загиналите, които са оставили завети за борба, за вечната борба… Оная нощ написах едно стихотворение посветено на столетниците, които наближават 100 години. Това са Петко Огойски, земеделец, това са Дянко Марков, легионер, това е Стоил Шупликов от Сандански, вемерист, ветеранин, това е Александър Наков от Перник, анархист. Ето това са нашите приятели.
/Отново се впуска надълго и нашироко в политически размишления – за националните предатели и хегемонията над страната от страна на Световните сили, за които става въпрос в по-горните редове/
Слушам ви и обаче именно докато говорите, си давам сметка, че злободневието сякаш ни отдалечава точно от това, което завещават именитите българи, кактъвто е и Кръстьо Хаджииванов. Тоест ние потъваме в злободневието си, в собствените си проблеми, и така сякаш ги забравяме.
Нарочно се прави така ние да сме затрупани от проблеми, за да не можем да видим истината. Вижте телевизията – американски филми, няма филм без хиляда убийства, без разврат и кръв. Вижте турските сериали, представят се едва ли не…
Все пак телевизията не е задължителна. Всеки може…
Ама няма нищо свестно. Вие видяли ли сте някой репресиран като мене да излезе и да си каже мнението?
Аз не гледам телевизия.
Така… Аз не я гледам, защото ми се повръща. Защото ми се повръща! Разни…
Но затова пък всеки може да вземе и да прочете нещо интересно, нещо което наистина има смисъл, което може да намери в книжарниците и библиотеките.
Ами ето го това. Книгата на Кръстьо. Второто издание на „Подзвездни мисли“.
Можете ли да кажете нещо повече за това ново издание?
Ами… Като я прочете книгата, човек ще каже, че наистина е пророк. Сега… изпратиха ми христоматия за 12-клас, предложение за изучаването на забранени автори от болшевишкия режим. Кръстьо не фигурира там, защото съществува едно болшевишко скодоумие и в нашата интелигенция, когато стане въпрос за България, те Пиринския край го зачеркват. Нито един герой от жестоката борба срещу комунизма не е отличен посмъртно. А два-три пъти награждават останалата част на България. Нито от горяните, нито от интелектуалци, нито от никой! А тук има такива личности, да оставим Кръстьо…
Той е поканен от съветски офицер да възхвалява болшевишката идея, но отказва.
Това е непосредствено след 9-септември. В Серес идва представител на Червената армия, човек на КГБ, той имал специална мисия, среща с нашия генерал. Нашият генерал, който дава микрофона на Кръстьо на митинигите в Серес и Демир Хисар да декларира сатирата „Победата на Хитлер“, да декларира „Зората“, стиховете, в които оптимизма и надеждата за бъдеще обединява гърци и българи и се получава еуфория.
Някои негови стихосбирки са преведени извън страната. В различни държави.
По 20-на стихотворения са преведени на словашки / 2002г./, основно с пари на тяхната държава. Даже 90-те година, когато получих от Австралия поезията му, която беше изнесена на Запад още 51-ва година, активистите от нежната революция издадоха първата брошура – комплексно издание с неговите стихове в началото на 1990-та.
Кажете как издадохте неговата стихосбирка „Подзвездни мисли“ тук в България?
Не е лесно. Никак не е лесно. Аз сега трябва да прося като човек наляво-надясно, да предлагам книгата на минимум, за да покрия разходите по нейното публикуване. Печатницата очаква парите.
Ако желаете да помогнете със средства за разходите по книгата или просто да си я закупите, можете да пишете на редакцията на сайта: blagoevgrad-news@mail.bg
