На 17 април 1879 г. І Велико народно събрание единодушно избира измежду трима кандидати германския принц Александър Батенберг за първи български княз след Освобождението на България. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война.
На 23 юни 1879 г. Батенберг е на аудиенция при суверена Абдул Хамид ІІ, а на следващия ден в 11,30 часа по обяд е посрещнат тържествено във Варна. На 26 юни същата година той полага клетва в Търново и поема управлението на държавата.
Изборът на Александър Йозеф фон Батенберг не е случаен – търсена е изявена консенсусна фигура за Великите сили с цел запазване на мира след войната. Той е германски аристократ, чието семейство има роднински връзки с английското кралско семейство и с руския императорски двор. Княз Александър е племенник на руската императрица Мария Александровна (сестра на баща му), първи братовчед е на император Александър III и е чичо на последната руска императрица Александра, която е дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски.
Княз Александър е чичо на испанската кралица Виктория Евгения, на шведската кралица Луиза и на единбургския херцог Филип – съпруг на настоящата британска кралица – който при това е син на племенницата на княза — принцеса Алис Батенберг.
Братът на Александър Батенберг, Хайнрих, е женен за най-малката дъщеря на британската кралица Виктория – принцеса Беатрис. Другите двама братя на княза – Лудвиг и Франц Йосиф, са женени за внучките на британската кралица – принцесите Виктория Хесенска и Елена Петрович-Негошина.
Самият Александър Батенберг е втори по ред син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщад от морганатичния (неравностоен) му брак с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. Потомците им се наричат „фон Батенберг“ (по името на едно владение в Хесен), защото цар Александър II, женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад, е бил против този морганатичен брак.
Получава военно образование и служи като младши лейтенант в Лейбдрагунски Хесенски полк. На 20-годишна възраст младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия.
Батенберг участва в Руско-турската война (1877-1878) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се достойно по време на похода на Предния руски отряд с командир ген.-лейтенант Йосиф Гурко и е награден с „Георгиевски кръст“ IV ст.
Младият офицер участва в превземането на Търново, бие се на Шипка и в кръвопролитните сражения при Нова Загора, Стара Загора и Казанлък. След оттеглянето на ген. Гурко от Стара Загора той е повикан от руския император, намиращ се по това време в Главната квартира в Горна Студена, Плевенско, и е изпратен в Свищов, където е зачислен в 9-и корпус. След превземането на Плевен (10 декември) император Александър II го взима за кратко със себе си в Петербург и още през януари 1878 г. го изпраща за Пловдив при ген. Гурко. Батенберг преминава през Стара планина в най-големите студове, продължава към Одрин и стига до Сан Стефано, където е подписан договорът, сложил край на войната и донесъл освобождението на България.
Година по-късно младият офицер е избран за български владетел.
Триумфът на Батенберг – да стане първият държавен глава на една млада европейска държава – не след много време се превръща в негова трагедия. Преди да тръгне за България, той е приет от Бисмарк. „Идете в България: все ще ви остане най-накрай един приятен спомен” – напътства „железният канцлер” 22-годишния принц. Ироничното пожелание не обезкуражава Батенберг да заеме българския престол. Всъщност той разчита на могъщ покровител – руският император Александър ІІ.
На 5 февруари 1880 г. терорист от радикалната руска организация „Народна воля” успява да взриви трапезарията на Зимния дворец в навечерието на тържествена вечеря в чест на българския княз Александър Батенберг. Двамата с император Александър ІІ не са засегнати, тъй като закъсняват за вечерята, но 67 души са убити или ранени. (Това е 7-ия атентат против императора за 14 г.) Но на 13 март 1881 г. Александър ІІ все пак е убит.
Батенберг обаче не спечелва подкрепата на новия император Александър ІІІ. Това дава възможност на група български русофилски настроени офицери да извършат военен преврат и на 10 август 1886 г. да детронират княза. Отново е върнат на трона, но той доброволно абдикира на 26 август поради невъзможност да управлява и заминава от Лом с параход за Виена.
Не е възможно да се предвиди как би се развило управлението на Батенберг, ако не е детрониран. Но почти със сигурност се знае, че нямаше да бъде наследен от Фердинанд Кобургготски, прекият виновник за две национални катастрофи на България.
