Една от причините над 160 хил. млади българи да не искат да работят е ниската минимална заплата – тя е “силно демотивиращ фактор за работа”. Това заяви вицепремиерът Ивайло Калфин, цитиран от в. “Сега”.
Данните на социалното министерство сочат, че между 5 и 7 на сто от заетите у нас работят срещу минимално възнаграждение. Въпреки това от 1 юли се увеличи с 20 лв. и вече е 380 лв., което на практика за първи път постанови чистата заплата – след осигуровките и данъците – да стане по-висока с 12 лв. от линията на бедността, която за тази година е 286 лв.
Според данните на ведомството на Калфин за м.г. българите, които са се трудили срещу минимална заплата, са се увеличили с над 45 на сто спрямо 2013 година и са били около 273 хил.
“Повишението на минималната заплата гарантира своеобразна долна граница за подкрепа на възнагражденията на трудовия пазар. Оттласкването на минималната работна заплата от линията на бедността започва постепенно да показва своите резултати и те в никакъв случай не са пагубни за бизнеса. Работещите трябва да получават достойно заплащане за изработеното, защото силна икономика не се прави с евтини заплати”, съобщи пред работодателите Калфин.
От Института за пазарна икономика изчислиха, че ръст на най-ниската заплата със 100 лв. води до загуба на около 25 хил. работни места.
