На 16 май 1985 г. по инициатива на новоизбрания ръководител на КПСС Михаил Горбачов излиза Указ на Върховния съвет на СССР „За засилване на борбата с пиянството и алкохолизма”. С това се дава началото на антиалкохолна кампания в Съветския съюз, целта на която е борба с пиянството, укрепване на обществения ред и трудовата дисциплина.Кампанията през 1985 г. е петата по ред след идване на власт на болшевиките през 1917 г., поредната след 1918, 1929, 1958 и 1972 г. Всички те завършват с тих и непризнат провал.
Мотивите са повече от благородни. Към края на 1970-те години употребата на спиртни напитки в СССР достига рекордно равнище в историята на страната. В Руската империя и при Сталин употребата на алкохол не превишава 5 литра на човек, но през 1984 г. достига 10,5 литра, а с отчитане на нелегално добивания „самогон” вероятно надвишава 14 литра. Това е еквивалентно примерно на 90-110 бутилки водка на всеки възрастен мъж, като водката съставлява около 1/3 от обема, останалото е под формата на самогон, вино и бира.
Ръководителите на държавата предполагат, че една от причините за стагнацията на съветската икономика се явява общият упадък на морално-нравствените ценности на „строителя на комунизма” и небрежно отношение към труда, за което е виновен масовият алкохолизъм.
Указът, насочен към възпитаване на здрави принципи в обществото и съдържащ полезни идеи, обаче не отчита икономически, политически и нравствени фактори. Вместо да се води комплексна и последователна работа, да се съчетават стимулиращи и ограничителни мерки, кампанията е сведена основно към забрани и глоби.
Предприемат се сериозни мерки против пиенето в паркове и градинки, както и във влаковете на големи разстояния. Заловените в пияно състояние имат сериозни проблеми в местоработата, а за употреба на алкохол на работното място следва уволнение.
Няколкократно са повишавани цените на водката: популярната водка, получила сред народа прозвището „Андроповка”, която до началото на кампанията струва 4 рубли и 70 копейки, изчезва от рафтовете в магазините, а от август 1986 г. най-евтината водка вече струва 9 рубли и 10 копейки. Магазините за спиртни напитки имат работно време от 14 до 19 часа.
На свой ред забраните и ограниченията стават своеобразен стимул на добре известни негативни тенденции: рязко се нарушават правилата на търговията, процъфтява нелегалното варене на водка, усилва се употребата на сурогати, появяват се огромни опашки пред магазините за алкохол, в аптеките изчезват лекарствени препарати, съдържащи алкохол.
В страната, привикнала да живее в условията на недоимък за всичко, възниква нов най-жесток дефицит. Бутилката водка се превръща в еквивалент на твърда валута. Производството на концентрирани спиртни напитки се съкращава с 25%, площите с лозя с 33%. Закрити са или са препрофилирани повечето от спиртните и винени заводи.
С голяма помпозност е създадено Всесъюзно дружество за трезвеност, чиито членове се вричат да не опитват спиртни напитки при никакви обстоятелства. В него започват „доброволно-принудително” да записват ония, които заемат в обществото някакво положение и които има какво да губят. Телевизията и радиото пропагандират безалкохолни сватби и новогодишни трапези с лимонада. Обсъжда се дали трябва от старите филми да бъдат изрязани алкохолните сцени.
Вестниците през тези години са пълни със застрашителни цифри за броя на свързаните с алкохола преждевременни смъртни случаи, разводи, уволнени и криминални престъпления. Накрая антиалкохолната кампания завършва без резултат, нанасяйки на бюджета милиарди загуби.
Намалената продажба на алкохол нанася сериозни загуби на съветската бюджетна система, тъй като годишният стокооборот намалява средно с 16 млрд. рубли. Загубите за бюджета се оказват неочаквано големи: вместо предишните 60 млрд. рубли доход хранителната промишленост донася 38 млрд. през 1986 г. и 35 млрд. през 1987 г. До 1985 г. алкохолът дава около 25% постъпления в бюджета от търговията на дребно, като за сметка на високите му цени са дотирани хлябът, млякото, захарта и други продукти. Загубите не са компенсирани и към края на 1986 г. бюджетът фактически рухва. Печели единствено „сенчестата икономика”, оказала се в изгодна позиция за последвалата не след дълго време приватизация.
След проваляне на начинанието на Горбачов активната пропаганда на трезвеността е прекратена и продажбата на алкохол тръгва нагоре. Според статистиката средното потребление на алкохол на човек от населението забележимо надминава изходното равнище от 1984 г., което в резултат довежда до съвършено катастрофален резултат на смъртността в Русия.
Бившият зам.-председател на КГБ на СССР В. Грушко коментира в спомените си антиалкохолния поход: „… ние получихме цял букет от проблеми: астрономически скок на сенчестите доходи и натрупване на първоначалния частен капитал, бурен ръст на корупцията, изчезване от продажба на захарта заради варенето на самогон… Накратко, резултатите се оказаха противоположни на очакванията, а в хазната не влязоха огромни бюджетни средства, които нямаше с какво да се попълнят.”
Загубите имат още едно проявление: Според някои източници в СССР са унищожени 30% от лозята срещу 22% по време на Втората световна война. В Украйна е пресметнато, че за възстановяване на унищожените 265 000 лозя са необходими 2 млрд рубли за 5 години. В Молдавия са унищожени 800 000 декара лозя от всичките 2 100 00 декара.
В Русия площите с лозя са съкратени от 2 млн. декара на 1,680 млн. декара, като средногодишният добив от грозде спада от 850 000 до 430 000 тона.
В 2005 г., по случай 20-та годишнина от кампанията, е направено допитване: 58% от руснаците като цяло оценяват позитивно антиалкохолната кампания, но само 15% считат, че е донесла позитивни плодове. Опонентите обаче считат, че тя не спасява страната от пиянството, но само за една година отучва руснаците от добри и качествени напитки.
Пак в същата 2005 г. Горбачов отбелязва в едно свое интервю: „Поради допуснати грешки доброто голямо дело завърши безславно.”
