На 16 април 1925 г., Велики четвъртък, е извършен най-тежкият терористичен акт в историята на България – комунисти взривяват покрива на църквата „Света Неделя” в София по време на опелото на застреляния от тях генерал Константин Георгиев. Целта на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително цар Борис III.
Обстановка в страната
След провала на Септемврийското въстание през 1923 г. БКП е забранена от Върховния касационен съд на 2 април 1924 г. БКП не изпълнява решението и продължава дейността си в нелегалност. Правителството арестува и убива без съд много нейни активисти, с което нанася тежък удар по структурите ѝ.
Набиращият сила ултраляв уклон в БКП решава да отвърне на удара с ново насилие. Към Централния комитет (ЦК) на БКП е създадена специална наказателна група, включваща Яко Доросиев, о.з. капитан Иван Минков и Вълко Червенков, със задача извършване на убийства на хора на възлови длъжности в армията, полицията и висши държавни служители. Военната организация (ВО) на БКП, ръководена от о.з. майор Коста Янков и Иван Минков, организира малки терористични групи („шесторки“). Същевременно, полицията продължава относително успешно да унищожава нелегалната структура на БКП.
През 1924 г. ВО започва подготовка по взривяване на Юнион клуб, където се събира елитът на властта, но работещият там неин сътрудник е уволнен и идеята пропада.
През декември 1924 г. клисарят на църквата „Света неделя” Петър Задгорски предлага на сътрудника на Военната организация Димитър Хаджидимитров – Митрето на тавана на църквата да се укриват оръжия и боеприпаси. Задгорски в продължение на 12 години работи в Русия в началото на века. Връща се заради Балканската война и се записва доброволец. След войната става партиен член, постъпва в църквата през 1921 г., а след Септемврийското въстание официално напуска БКП, оставайки неин симпатизант.
На Митрето пръв му хрумва идеята, че църквата е подходяща за голям атентат, тъй като службите в нея се посещават от видни личности. Ръководството на Военната организация решава да започне внасянето на взривни вещества. Ръководителят на софийската терористична група Петър Абаджиев лично оглежда тавана на църквата и нарежда да се започне работа. Взривът е внасян на малки пакети, правени в някаква конспиративна квартира наблизо. Така в църквата са складирани около 25 килограма мелинит и тротил.
Димитър Хаджидимитров и Димитър Златарев, ръководител на секцията по въоръжението във ВО, предлагат да бъде убит директорът на полицията Владимир Начев и по време на опелото му да бъде извършен мащабен атентат. Те се надяват по този начин да ликвидират голям брой възлови фигури в полицейската и военната йерархия, като по този начин да намалят натиска върху БКП от страна властите. Според изследователи на темата, идеята е приета ентусиазирано от Станке Димитров, секретар на ЦК, и в началото на 1925 г. той я излага в срещи с Георги Димитров и Васил Коларов, (по това време генерален секретар на Коминтерна). Те не одобряват предложението, тъй като смятат, че подобно действие трябва да бъде предшествано от подготовка за мащабно въстание.
Междувременно правителството засилва действията си срещу нелегалната БКП. На 11 февруари е арестуван, изтезаван и убит влиятелният функционер на софийската организация на БКП Вълчо Иванов, а малко след това на улицата са застреляни комунистическите депутати Тодор Страшимиров и Харалампи Стоянов. На 10 март е приета промяна в Закона за защита на държавата, която увеличава правомощията на властите – смъртна присъда се предвижда не само за дейците на нелегалната БКП, но и за тези, които им помагат и ги укриват. На 26 март е убит Яко Доросиев, ръководител на секцията по оперативната дейност към Военната организация на БКП.
Засиленият натиск на полицията заплашва физическото оцеляване на ръководителите на организацията и допълнително ги изнервят. Намиращият се в чужбина Васил Коларов отново призовава ръководството към умереност, но те заявяват, че са готови да осъществят плана си дори без одобрението на Коминтерна и на ръководството в емиграция.
Атентатът
Атентатът е планиран старателно, а главните действащите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и основният изпълнител Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици е внесен експлозивът на тавана на църквата. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 м, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат.
Планът за атентата предвижда да бъде убит достатъчно високопоставена личност, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата „Света Неделя“. Поради засилената охрана на директора на полицията Владимир Начев, Военната организация решава да избере друга жертва, чието погребение да послужи като примамка за атентата.
Към 20 часа на 14 април о.з. генерал Константин Георгиев, депутат от управляващия Демократически сговор и председател на Софийската организация на Сговора е убит от Атанас Тодовичин пред църквата „Свети Седмочисленици“, където генералът отива за вечерната служба заедно с внучката си.
Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април, Велики четвъртък. В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата Никола Петров, който трябва по негов знак да предизвика експлозията.
По обяд в църквата пристига полицейската охрана. Агентът Илия Ангелов тръгва да се качи на тавана, но Задгорски го спира с думите, че вече е проверил там. Инструкцията за него гласи, че ако бъде открит, да взриви църквата, дори да е празна. Полицаят обаче се задоволява с обяснението на клисаря.
Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата е ръководена от софийския митрополит Стефан, бъдещ екзарх Стефан. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са изтеглени от мястото на взрива.
Съгласно плана на атентаторите, когато хората са събрани и службата започва, в 15:20 часа Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива, след което двамата напускат сградата. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения. Експлозията е толкова силна, че войниците от почетната рота, останали отвън, са повалени от взривната вълна.
Жертвите
При атентата в „Света Неделя“ загиват 134 души, други 79 умират по-късно от раните си. Ранените са 500.
Сред загиналите са 13 генерали, повечето са герои от воините. Сред тях са:
• Иван Попов – участник в четата на Ф. Тотю, герой от четири войни;
• генерал от пехотата Стефан Нерезов, командвал Първа българска армия при Дойран;
• генерал-лейтенант Калин Найденов, военен министър по време на Първата световна война;
• генерал-лейтенант Кръстю Златарев, командвал 11-та пехотна Македонска дивизия по време на Първата световна война
• генерал-майор Иван Попов, командвал 1-ва пехотна Софийска дивизия по време на Междусъюзническата война
Сред жертвите има и трима депутати, четирима евреи, 29 офицери, ученици и студенти, учители, един професор, работници, стражари, адвокати, инженери, индустриалци, лекари, един журналист…
Цар Борис III обаче не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.
След атентата
Раненият премиер Александър Цанков се отправя към Министерския съвет, където се събира правителството. Повечето от членовете му са с превръзки. Решено е да бъде обявено военно положение, което става с царски указ от 17 април.
Още преди това обаче започват арестите на заподозрените лица. Те са преди всичко членове на Единния фронт – комунисти и леви земеделци, но сред тях има и много прогресивни интелектуалци. Мнозина изследователи твърдят, че списъците с подозрителни лица са били готови предварително.
По официални данни от атентата до края на юли само в Пловдивския и Варненския гарнизон са задържани 23 764 души. Много хора са избити без съд. Само в София те са между 330 и 400. Между тях са братът на Георги Димитров Тодор, бившият директор на Бюрото по печата Йосиф Хербст, поетите Гео Милев, Сергей Румянцев и Христо Ясенов. Част от избитите без съд са обявени за “безследно изчезнали”. След вълната на червения терор в България започва не по-малко страшният бял терор – зловещите Априлски събития.
На 1 май 1925 г. започва делото за атентата. Подсъдимите са 10, но пред съда застават петима: от тях само Задгорски е пряк участник в атентата, Фридман е сред организаторите, а Коев, Даскалов и Камбуров са съдени за участие в терористична организация и за укривателство. От липсващите на процеса петима подсъдими земеделците Никола Петрини, Димитър Грънчаров и Христо Косовски са вече убити без присъда, задочно са съдени Станке Димитров и Петър Абаджиев. Делото приключва на 11 май.
Отсъстващите са осъдени на смърт (включително и вече убитите). Смъртна присъда получават още Задгорски, Фридман и Коев. Даскалов получава шест, а Камбуров – три години затвор.
На 27 май тримата са обесени публично в София, което се случва за пръв път от много години. Екзекуциите са заснети на филмова лента. Пръв е умъртвен Коев, после Задгорски и накрая Фридман. Фридман посреща смъртта хладнокръвно и достойно като истински офицер-фронтовак, давайки последните си пари на палача, циганина Яшар, за „да си свърши добре работата”. Според Димо Казасов това е последната публична екзекуция в България.
