15 септември слага началото на новата учебна година у нас. Така сме свикнали.
И така, с малки прекъсвания, е от 1921 година, когато за първа година в България първият учебен ден е на 15 септември. Предложението е на правителството на Александър Стамболийски.
Кога е започвала и свършвала учебната година от Възраждането до ден днешен научаваме от исторически данни, предоставени от Националния музей на образованието – Габрово.
На училище от Димитровден до Гергьовден
В килийните училища, възникнали в края на XVIII и началото на XIX век, учебната година не е свързана с конкретна дата. Нейната продължителност, начало и край зависят най-вече от учителите, които са свещеници или занаятчии. На отделни места учителите преподават само през зимния период, на други – обучението продължава през цялата година. Училището се затваря само на църковни празници.
Във взаимните училища рамките на учебната година се определят от „спазаряването на даскала” – обикновено за шест месеца, от Димитровден до Гергьовден.
От средата на XIX век със завръщането на руските възпитаници и стипендианти започва изработването на школски закони, които установяват и една по-определена като време учебна година. Тя започва в края на месец август или началото на септември и завършва през юни.
На Петровден, в края на учебната година, се провежда публичен изпит, на който присъстват училищното настоятелство, родителите на учениците и голяма част от населението.
Ако работиш на полето, почваш училище 2-3 месеца по-късно
За децата, ангажирани със земеделска работа, обучението започва 2-3 месеца по-късно и този въпрос постепенно се урежда нормативно. Проблемът се поставя на учителски и епархийски събори през 70-те години на XIX век. На събора в Шумен през 1873 година се изработва „Устав на селските училища”, според който учебната година за тези деца е девет месеца.
След Освобождението – от 1 септември на училище
През 1879 година Марин Дринов, завеждащ отдела за народно просвещение и духовни дела в рамките на Временното руско управление на България, определя 1 септември за начало на учебната година. Този регламент се запазва до 1885 година.
В българските земи извън пределите на Княжеството занятията започват първия понеделник преди 15 август и завършват на Петровден.
Въпросът със селските училища остава актуален и след Освобождението. Учебната година за тях започва в периода между 1 септември и 1 октомври и приключва в началото на май.
От 20-те години на ХХ век учим от 15 септември
Образователният министър Стоян Омарчевски (1920-1923) извършва редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година за градовете започва на 15 септември и завършва на 12 юли. За селските училища тя завършва месец по-рано – на 15 юни. Датата 15 септември се запазва до 1949 година.
По-динамична е промяната за края на учебната година в периода 1937-1942, когато често се сменят и министрите на народното просвещение. Разделението на градски и селски училища остава. Например през 1938 година учебните занятия завършват на: 28 май за селските първоначални училища; 4 юни за селските начални, прогимназии и основни; 11 юни за градските начални, прогимназии и основни; 22 юни за градските гимназии и средни училища.
По време на Втората световна война краят на учебната година се запазва. Само в градовете той е 3 седмици по-рано.
За известен период 1952- 1957 година под влияние на образователната система в СССР се извършва промяна в рамките на учебната година (1 септември до 30 май). Моделът се оказва неприложим за българската образователна традиция и от 1957 година до днес началото на учебната година е 15 септември.
