Днес – 18 февруари, се навършват 143 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски. Няколко години в обществото имаше спорове, коя е точната на гибелта на Левски – 18 или 19 февруари.
Историците твърдят, че обесването на Васил Левски – 6 февруари 1873 г. по стар стил, отговаря на 18 февруари, а не на 19 февруари по нов стил. На повечето места в страната обаче почитта към паметта на Апостола се отдава на наложената през годините дата – 19 февруари. През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Грегорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка обаче е от 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни. Например избухването на Априлското въстание на 20 април 1876 г. по стар стил, днес правилно се празнува на 2 май (поправката е 12 дни). Рожденната дата на Васил Левски (6 юли 1837 г. по стар стил) също се отбелязва правилно – 18 юли по нов стил. За разлика от нея, обесването на Левски – 6 февруари 1873 г. по стар стил се отбелязва грешно на 19 февруари, а не както трябва да бъде на 18 февруари.
Родният град на Апостола – Карлово, също приема 18 февруари за датата на неговата гибел и затова годишнината ще бъде отбелязана с възпоменателна церемония на едноименния площад тази вечер. Във Велико Търново ще се състои общоградско поклонение пред паметника на Апостола на свободата. В Смолян годишнината ще бъде отбелязана с митинг и тържествена заря. В София Националният фронт за спасение на България организира шествие вечерта от паметника на Левски.
За Васил Левски каквото и да се каже ще е малко. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой. Левски е един от ония политически мъже, който още приживе с идеи, смелост и деятелност, с единство на думи и дела – печели признание, а след героичната си гибел става знаме на всичко чисто, демократично и напредничаво в българското историческо развитие.
Васил Левски е последователен революционер – демократ и борец за “свята и чиста република” и преди всичко за свобода – лична, национална, общочовешка. Той е борец за равноправието между народите, за политически и граждански права на етносите и малцинствата, за демократично устройство на обществото – българското, балканското, общочовешкото.