1925 г. извършен е атентат над цар Борис III в прохода Арабаконак от комунистическа групировка. Атаката е извършена от група анархисти (Васил Икономов, Васил Попов-Героя, Нешо Тумангелов, Антон Ганчев и Нешо Мандулов). Царят успява да се спаси, но загиват пътуващият с него ентомолог проф. Делчо Илчев и шофьора на колата и главен ловджия Петър Котев.
Има две версии за подготовката на атентата. Според едната, отвличането на царя е планирано предварително с цел да бъде разменен срещу множеството политически затворници от това време. Според другата, четниците са поискали да спрат автомобила и едва тогава са забелязали кой се вози в него. Не се подлага на съмнение факта, че целта е била царят да бъде заловен жив, а не убит.
Нападението предизвиква буря от възмущение сред представителите на управляващата класа и пресата. На другия ден министър-председателят Александър Цанков, министри, военни, политически лидери и „редови” поданици дефилират пред двореца, за да поздравят царя за „избавлението” му.
На същия ден в София е убит генерал Константин Георгиев. Няколко дни по-късно, по време на погребението на убитите при тези атентати, комунистите извършват атентата в църквата Света Неделя, най-големия терористичен акт в историята на България.
