Днес съвременното българско кино е достъпно онлайн и можем да му се наслаждаваме в удобството на дома, както се настаняваме и в киносалона, за да проследим любимите герои, техните реплики, перипетии и заплетен сюжет.
Всъщност историята на родното кино е дълга и на 27 февруари 2023 г. се навършват 126 години от първата прожекция у нас. Това е само две години след първата прожекция в света.
Събитието се развива в една голяма бирария в Русе, а не след дълго се появява и първият български игрален филм „Българан е галант“. За неговата дата на излъчване съществуват спорове, дали това се е случило през 1910 г. или 1915 г.
Продукцията е черно-бяла, като за съжаление от нея са запазени едва няколко кадъра. Режисьор на лентата е Васил Гендов. Той създава още десет филма, между които „Бай Ганьо“ през 1922 г. и „Бунтът на робите“ през 1933 г., посветен на Васил Левски, това е и първият български говорящ филм.
Гендов и съпругата му Жана, която се подвизава като актриса и сценарист на лентите му, се считат за пионерите на киното в България. Сред тях достойно място заемат още няколко имена: Борис Грежов, Васил Бакърджиев. Николай Ларин. И Вазови, оставили диря в различни сфери, са се записали със значимо присъствие в киното. Александър Вазов, племенник на Иван Вазов, е една от личностите, които трябва да бъде спомената.
И макар по това време да се е гледало на киното като второразрядно изкуство, постепенно се стига до създаването на Съюза на кинодейците и Музея на българската кинематография.
Настъпва обаче комунистическият режим, в резултат на който частното кино е ликвидирано, нахлуват съветските филми.
Приет е Закон за кинокултурата и всеки сценарий минава през одобрението на държавата, преди да получи разрешение бъде заснеман.
В този период изпъква името на Захари Жандов, роденият в Русе режисьор и сценарист. Той прави своя дебют през 1946 година с два документални филма: „Хора сред облаците” и „Един ден в София”. Първият проследява живота на метеоролозите в планинските станции, а вторият отразява ежедневието на София и възвръщането към живота след бомбардировките.
Последният филм на Жандов е „Боянският майстор”, който е заснет през 1981 година.
Първият комунистически игрален филм е „Калин Орелът” на режисьора Борис Борозанов, в който действието се развива през 1893 година, а главният герой е марксист-революционер.
През 60-те години седмото изкуство в България търпи съществен прогрес.
През 1962 г. се формира държавното предприятие за филмопроизводство – Студия за игрални филми „Бояна”. Усеща се влиянието на италианското кино, и по-специално на режисьорите Федерико Фелини и Микеланджело Антониони.
Детското кино също бележи развитие, в салоните се завъртат филмите „Маргаритка, мама и аз”, „Капитанът” на режисьора Димитър Петров и „Краят на ваканцията“.
Следващото десетилетие се превръща в знаково за българското кино, на чието неизчерпаемо наследство имаме възможност да се радваме и днес.
