Асим Адемов : Тази трудна година ни показа, че трябва да сме по-състрадателни, по-съпричастни, смирени и добронамерени

 

Асим Ахмед Адемов е роден на 3 декември 1968 г. в с. Дъбница. Започва своето обучение в училище „Димитър Талев” в гр. Гоце Делчев. След завършване на средното си образование, той следва в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, където получава бакалавърска степен по българската филология. Магистърската си степен, г-н Адемов взима по специалност Публична администрация в Югозападния университет „Неофит Рилски”, Благоевград.Кариерата си започва, като учител по български език и литература в СОУ „Христо Ботев“ – гр. Долно Дряново, община Гърмен. След като натрупва над 20 години професионален опит той е назначен за директор на училището.

От 2011 до 2014 г. г-н Адемов е общински съветник в Общинския съвет Гърмен. От 2014 до 2017г. той заема длъжността заместник-областен управител на област Благоевград.

На 14 септември 2017г. е избран за член на Европейския Парламент от групата на ЕНП/ГЕРБ като заема мястото на г-жа Мария Габриел, която е избрана за Еврокомисар по цифровизация. През 2019 год. той отново е сред избраните да представлява България в ЕП. 

Като евродепутат, Асим Адемов разглежда досиетата, касаещи миграцията, информационните системи по външните граници на държавите от ЕС, както и визовите либерализации. Заявява, че е допринесъл за модернизирането на граничния контрол и за създаването и координирането на граничните информационни системи в ЕС.

Организира форум на тема „Толерантност в Западните Балкани: ключ към Европа“ и като дългогодишен учител и директор набляга на темата образование. 

Адемов работи активно още за приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство.

В края на една трудна за всички година, говорим с Асим Адемов за поуките от нея, за предизвикателствата и новите цели. Обсъждаме и протестите, чиито форми и послания предизвикаха разнопосочни реакции, както и новия политически проект на Цветан Цветанов и неговите критики по отношение на партията, която го създаде за политиката:

 Г-н Адемов, изпращаме 2020 година, която мина под знака на пандемията от Ковид-19 и бе изключително тежка за всички. Каква година беше тя за Вас?

 

– За мен, но не само и за мен, 2020 г. беше тежка, трудна, пълна с предизвикателства. Причината е ясна на всички – този невидим враг, който преобърна живота ни и ни отне много от спокойствието в живота ни.

Много неща се промениха в начина ни на живот, хора останаха без работа, погубиха се човешки животи, на децата не им е леко, че не могат да са заедно в детската градина или в училището.

Наруши се в известен смисъл ритъмът ни на работа в ЕП. За първи път в неговата история се наложи да работим предимно дистанционно.

Но въпреки всички трудности, животът продължава и се налага да се нагаждаме към тази необичайна ситуация. Това означава да сме пределно дисциплинирани, да спазваме мерките, обявени от щаба.

 

 Вие успешно защитихте позицията за приемането на извънредната мярка Ковид 19 и осигурихте българските земеделци, които ще получат от държавата в размер на 100 млн лева за компенсиране на загубите вследствие на пандемията. Какво още може да направи правителството, според Вас, за да помогне на хората и в други отрасли?

 

– Със сигурност извънредната мярка Ковид 19, една изключително българска идея, която предложихме, защитихме и приехме в ЕП, е от голяма полза за земеделците ни. По тази мярка те вече получават своята помощ, която за България е в размер на около 100 млн. лева.

Но да напомня, че това не е единственото нещо, което успяхме да направим като подкрепа за нашите земеделци. Бих припомнил и успехът, който постигнахме с преходната национална помощ. На първо време земеделците ни, животновъдите и тютюнопроизводителите ни, ще получават тази помощ още две години допълнително за референтния период 2007, 2008 и 2009 год.

А моето предложение националната преходна помощ да остане и през новия програмен период 2021-2027 г., получи голяма подкрепа при гласуването в пленарната зала. Това означава, че още 7 години животновъдите и тютюнопроизводителите ни ще продължат да получават помощ от държавата през следващите 7 години, но за нова референтна година – 2018.

А за останалите сектори, мисля, че правителството ни полага необходимите усилия, за да ги подпомага, според възможностите ни.

 

 

 

 Адекватна ли беше реакцията на ЕС по отношение на пандемията? Какво успя да направи и какво не Европейският парламент?

 

– За да сме честни, трябва да си признаем, че в първите дни, седмици или един два месеца в началото на кризата, Съюзът не беше много адекватен в реакциите си на това непознато предизвикателство. И това, разбира се, се отчете като грешка. Липсваше съпричастността и солидарността. Някои държави, които първи се оказаха засегнати, не получиха нужната помощ от останалите страни членки. Всяка страна като че ли си мислеше, че сама може да се справи. Това бързо стана ясно, че няма как да се случи. Страните членки разбраха, че ако действат единно и солидарно, ще имат по-голям напредък. Както и се случи впоследствие.

 

 По отношение на земеделските производители, Европейският парламент гласува реформата на Общата селскостопанска политика. Кога влизат в сила новите правила и как те ще помогнат на българските земеделски производители?

 

– Да, през месец октомври гласувахме новата Обща селскостопанска политика, която се отнася за следващия програмен период.

Но тези правила няма да влязат веднага в сила от 1 януари 2021 г. Ние утвърдихме Регламент за преходните правила на Общата селскостопанска политика и до влизането в сила на новите правила на селскостопанската политика за следващия програмен период, ще има преходен период от две години, през които ще продължат да се прилагат правилата от настоящия програмен период.

Трябва със задоволство да отбележим, че ние сме една от малкото страни, за които няма намаление на средствата за земеделие.

Но в тази нова ОСП има доста сериозни промени. Най-важните промени за земеделските стопани са свързани с по-високите екологични изисквания, свързани с борбата с климатичните промени и опазването на околната среда, високите стандарти за качество на храните, здравето на потребителите, намаляване употребата на пестициди и хуманното отношение към животните.

 

 Вие сте човек, който е тясно свързан с образованието, което изпитва сериозни трудности в условията на пандемия. Ще се отрази ли негативно обучението в електронна среда на децата? Кой е най-сериозният проблем в него и какво може да се направи, за да се подобрят условията за деца и учители?

 

– Като стане въпрос за образование в условията на пандемията, първото нещо, което искам да кажа е, едно огромно благодаря на моите колеги, учителите, които се справят изключително добре в тази сложна и трудна ситуация. За съжаление, някои от тях загубиха и живота си, но не се отказаха от любовта си към децата и образованието. Поклон пред тях!

Огромни благодарности и към родителите на децата ни, които също са в голяма помощ при ученето в тази ситуация!

В никакъв случай дистанционното обучение не може да замести пълноценно присъствената форма, прекия контакт между учителя и ученика. Но в тази ситуация дистанционното обучение е за предпочитане пред липсата на обучение. Вероятно може и да има лек спад в качеството на преподаване, в знанията на учениците и за това силно се надявам при благоприятни условия, учениците да се завърнат в класните стаи.

Но онлайн обучението изкара наяве и някои пропуски, които мога условно да разделя в няколко групи.

Нужно е по-добро покритие в отдалечените райони и малките населени места. Видя се, че някои от преподавателите също имат нужда от допълнителни обучения за онлайн преподаване. И един от най-важните проблеми е свързан с оборудването на някои ученици, най-вече от малцинствените и уязвимите групи, които нямат компютри или лаптопи, и остават встрани от този процес. Това не е проблем само на България, а се среща и констатира в почти всички страни в ЕС.

 

 Въпреки усилията на Министерство на образованието, доста деца останаха лишени от достъп до обучение в онлайн среда. Какви са начините за справяне с това, според Вас?

 

– Както споменах вече, един от сериозните проблеми пред онлайн обучението е именно този – липсата на технически средства като лаптопи, компютри, интернет. Явно е, че ще се наложи и държавата да помогне в случая. И доколкото знам, вече МОН закупи определен брой лаптопи за нуждите на децата и за учителите.

 

 На национално ниво 2020 год. беше трудна за ПП ГЕРБ, не само заради пандемията, но и заради протестите. Вие, няколко пъти открито критикувахте протестите, но бяхте категоричен, че всеки има право да изрази мнението си под тази форма. С кое бяхте съгласен и с кое не?

 

– Да, често критикувах протестиращите, но никога не си позволих да кажа, че нямат право да протестират! Протестите са неизменна част от демократичния процес и всъщност те са нужни за по-доброто функциониране на демокрацията в една страна. Аз самият съм протестирал доста и не бих си позволил да отнема правото и други да го правят! Даже съм спорил с тях и очи в очи, и по социалните мрежи. Не бягам от такива спорове и дебати.

Критикувах ги заради формите на протест и някои послания, които отправяха. Не приемам за нормално да се издигат бесилки, да се разнасят ковчези, черни чували, да се говори за нов народен съд, хвърлянето на железа, павета и други предмети по полицаите и т.н.

 

 Появи се и нов политически проект, оглавяван от бившия Ви съпартиец Цветан Цветанов. Как ще се отрази това на ГЕРБ в предстоящите парламентарни избори? Смятате ли, че ще бъдат отклонени много гласове към тях?

 

– Докато беше втория човек в партията ни, г-н Цветанов се ползваше с огромно уважение от наша страна, редови членове, кметове, депутати, министри.

По една или друга причина пътищата му се разделиха с ГЕРБ и той избра друг път за своето развитие на политическата сцена. Не мисля, че е най-доброто, което можеше да избере, но това е негово решение и аз го приемам.

Но в името на времето, прекарано в ГЕРБ, в името на уважението, с което се ползваше от всички нас, не биваше да се прекрачва добрия тон и да се използват думи, епитети, които членовете на ГЕРБ не заслужават.

 

 В края на разговора ни, бих искала да Ви попитам, какви са поуките, с които изпращате 2020 година и с какви планове и цели ще посрещнете 2021 год.

 

– Накрая на 2020 поуките са много. Тази трудна година ни показа, че трябва да сме по-състрадателни, по-съпричастни, смирени и добронамерени. Това ще ни е от полза, а не омразата, злобата и отрицанието.

Нека следващата година да е по-спокойна, с много здраве, за да имаме време и възможност да изживеем тези пропуснати мигове с нашите близки, роднини, и приятели!

 

 

Comments

comments