Никола Йонков Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, който тогава все още в Османската империя. Негов баща е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка Елена Везева, протестантска учителка в струмишките села. Той първо учи в гимназията в Разлог, а след това в Морското машинно училище във Варна, което по-късно е наречено на негово име.
Никола Йонков Вапцаров е български поет, чието творчество е предимно със социална и хуманна тематика. Единствената цялостна стихосбирка на Вапцаров е „Моторни песни” и излиза през 1940 г. Превеждана е на редица езици. Вапцаров редактира в. „Литературен критик“ и публикува във вестниците „Кормило“ , „Нова камбана“ , „Светлоструй“, „София“ , сп. „Занаятчийска беседа“ и др. През 1937 г. печели конкурс на сп. „Летец“ за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си „Романтика“. Никола Вапцаров пише още пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса. Сред едни от най- известните му произведения са „Вяра“, „Двубой“, „Пролет“, „История“, „Селска хроника“, „Писмо“, „Романтика“, „Кино“, „Доклад“, „Ботев“, „Хроника“, „Борбата е безмилостно жестока“, „Прощално“ и много други.
Ето и 10 цитата от негови произведения, звучащи актуално и днес:
1. из „Борбата е безмилостно жестока“
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз.
Какво тук значи някаква си личност!
2. из „История“
Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.
3. из „Завод“
Народът – прост,
живота – тежък, скучен.
Живот без маска и без грим –
озъбено, свирепо куче.
4. из „Двубой“
Как мислиш,
ще ли победиш,
навъсен, мръсен,
зъл живот?
И аз
горя,
и ти гориш,
и двамата
се къпем в пот.
Но ти изчерпваш свойте сили,
слабееш ти,
отпадаш ти.
Затуй така жестоко жилиш,
в предсмъртен ужас
може би…
5. из „Родина“
Учеше ме, майко, ти със притчи
да обичам всички като теб.
Бих обичал, майко, бих обичал,
но ми трябва свобода и хлеб.
6. из „Писмо“
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя празните химери…
7. из „Земя“
Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда.
8. из „Огняроинтелигентска“
Зная свойто място
във живота
и напразно
няма да се дам.
9. из „Вяра“
Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него
доколкото мога.
…
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
животът по-хубав,
животът по мъдър?
…
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
10. „Прощално“
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.
