Всяка година Световната здравна организация (СЗО) с подкрепата на Международната асоциация по предотвратяване на самоубийствата (International Association for Suicide Prevention) провежда Световен ден за предотвратяване на самоубийствата (World Suicide Prevention Day) с цел поощряване на дейността по предотвратяването им.Според данни на СЗО общият брой на починалите от суициди приближава милион годишно. Ако се запази тази тенденция, то към 2020 г. броят на самоубийствата по всяка вероятност ще нарасне 1,5 пъти.
Съвременният ритъм на работа и още много други субективни фактори водят до това, че в определен момент човек се решава на престъпление – престъпление против своя живот. В повечето религии самоубийството е разглеждано като грях, а в много средства за масово осведомяване по света е забранено дори да се споменава. В християнството образът на самоубиеца се отъждествява с Юда Искариотски – апостолът, предал Христос.
Почти във всички случаи човек не се самоубива, защото изобщо и по принцип не му се живее, а защото не му се живее в дадената житейска ситуация или условия, от които той не вижда изход. Втората заблуда е, че се самоубиват хора само със слаби характери – напротив, силният характер съчетан с чувство за отговорност може да тласне човек да посегне на живота си, когато той е в разрез с дълбоки нравствени принципи.
Най-често самоубийствата са плод на депресия. Интересно е, че мъжете се самоубиват по-често, отколкото жените, и че броят на самоубийствата не е обратно пропорционален на жизненото равнище.
СЗО призовава не само за предотвратяване на самоубийствата, но и за защита на необходимото лечение и последващата грижа за хората, направили сериозен опит за суицид, както и за по-балансираното осветяване на самоубийствата в медиите.
Необходимо е на глобално равнище да се повиши информираността на обществото, че самоубийствата се явяват като една от основните предотвратими причини за преждевременна смърт.
