На 10 ноември 1989 г., ден след падането на Берлинската стена, по време на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП в София дългогодишният комунистически лидер Тодор Живков е освободен от длъжността генерален секретар на партията. Този пост той заема 35 години.
Датата се възприема като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика, въпреки че еднопартийната система на БКП, която продължава да е единственият ръководен фактор в държавата, е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след пленума.
Десетоноемврийският пленум е определян от авторитети като Желю Желев като преврат, или като „конституционна смяна“ на държавното ръководство, а заедно с последвалите събития е наричан и „тихата революция“.
