На 10 май 1945 г., един ден след победата, в небето на Унгария е свален български свързочен самолет Fieseler Fi 156 „Дрозд”, в който загиват майор Иван Рангелов и капитан Стефан Бъчваров. Дълги години инцидентът с последния български авиатор, загинал в небето на Втората световна война, остава обвит в мъгла. Историята я осветли едва през 2013 г. журналистът Евгени Андонов от сп. АЕРО.Кой е капитан Рангелов
Последната жертва на българската авиация в най-големия военен конфликт през 20 век е роден през 1909 г. в с. Ружинци, Видинско. След завършване на средното си образование бъдещият летец постъпва във Военното училище през 1927 г. Един инцидент, свързан с групова простъпка, е причина група юнкери да се сбогуват с военното училище. В онези времена подобни наказания не са рядкост, но бъдещият летец има късмет.
През 1930 г. цар Борис III се сгодява за италианската принцеса Джована Савойска и царската сватба става повод за грандиозно посрещане в София на новата българска царица. Покрай всенародното ликуване са издадени няколко указа за помилване. Така наказаните от всички ведомства, които са под патронажа на Негово Величество, получават шанс да се завърнат на предишната си служба. Юнкерът Иван Рангелов е възстановен и продължава своето обучение като военен летец и бъдещ офицер.
На 6 септември 1931 г. той получава първи офицерски чин. Следва преминаване на военната служба в различни подразделения на възстановяващата се с години военна авиация. От 1935 г. до 1939 г. той остава неизменен инструктор и командир на юнкерския взвод летци. Така няколко випуска офицери летци дължат своя път в небето и на Иван Рангелов.
Младият офицер се оказва талантлив не само като летец, но и като командир. Така е определен за продължаване на военното си образование във Военна академия, но се налага за една година да премине общовойскови стаж в 1-ви пехотен полк. Днес малцина знаят, че в онези години всички бъдещи генерали и щабни офицери преминават част от службата си в различни видове и родове войски.
В тази последователност Иван Рангелов служи и в 23-ти пехотен полк, след като се класира първи по успех за новия прием на Военната академия. През ноември 1940 г., в навечерието на войната, бъдещият генералщабен офицер и авиатор постъпва във висшето военно заведение в София. Завършва академията през пролетта на 1944 г.
След преврата на 9 септември 1944 г. Българската армия обявява война на Германия и воюва заедно с окупиралите страната съветски войски. Със завършването на Косовската настъпателна операция формално завършва и първият етап от Отечествената война – военни действия срещу доскорошния съюзник Германия.
Още през есента на 1944 г. започва формирането на 1-ва българска армия за продължаване участието на България във войната срещу Германия. С това се поставя и въпросът за участието на българската военна авиация.
Заедно с командването на Трети украински фронт е решено български самолети да не участват повече във военните действия. Причините са няколко. Към ноември бойният потенциал на Въздушни войски е съкратен рязко. Причините са бойните загуби и изразходването на по-голямата част от ресурса на самолетите от Въздушната ескадра. Голяма част от самолетите са негодни или се нуждаят от ремонт.
От друга страна, основната част от бойните самолети е немско производство и може да стане лесна плячка на съветските и съюзническите изтребители по грешка. Така единствената авиационна част, предназначена да осигурява свръзка и куриерска дейност, е Свързочно крило. За началник на новосформирания авиационен компонент към щаба на 1-ва българска армия е назначен капитан Иван Рангелов. В негово подчинение са придадени няколко свързочни и един санитарен самолет Fieseler Fi 156 „Дрозд”.
Свързочното ято
От 12 декември 1944 г. за основна база на Свързочното крило и реорганизираното към щаба на Въздушни войски куриерско ято е избрано летището в Земун, Хърватско. Тук е организирана и българска комендатура. Като цяло бойната дейност на българските куриерски и свързочни самолети досега не е изследвана в пълнота.
С напредването на българските части на територията на Югославия и Унгария се предислоцира и щабът на 1-ва българска армия. От началото на януари Иван Рангелов е произведен в чин майор.
От 6 февруари в близост до щаба в Сигетвар за база на българските свързочни и куриерски самолети е избрано унгарското летище в Печ. В районите на щабовете на 3-ти и 4-ти корпус, както и до тези на дивизиите са подготвени полеви летища, от които Fi 156 се използват за пренасяне на заповеди и военна поща. Леките „физелери” излитат и кацат от къси площадки с дължина от едва няколко десетки метра и това ги прави безценни. В началото на април 1944 г. щабът на армията се премества в Надканиджа и тук също е подготвена полева площадка за кацане на свързочните самолети.
Куриерското ято работи в тясно взаимодействие със самолетите от Куриерското ято от щаба на Въздушни войски и самолетите Do 17 от 73-то далечно разузнавателно ято, изпълняващи куриерски и пощенски полети от България. Често на Печ кацат и транспортните Ju 52, използвани за превоз на оръжие и техника. С тях до България се евакуират ранени. Цялата тази дейност се координира под командването на майор Рангелов.
Въпреки поста си на командир Рангелов лети ежедневно и изпълнява рисковани полети над фронтовата линия. Срещите с немската авиация във въздуха не вещаят нищо добро за леките и невъоръжени „Дрозд”. Не по-малко опасни са и съветските изтребители, осигуряващи бойните действия на българските и съветските части, участващи в Будапещенската операция и настъплението към Виена. Така на 9 март куриерският самолет Do 17 e свален от два съветски изтребителя Ла-7. По чудо екипажът на взетия погрешка за немски бомбардировач български самолет оцелява.
Особено натоварено е в свързочното ято в дните от 6 до 16 март, когато е пикът на боевете при Драва. При отразяването на немското настъпление свой принос имат и куриерските самолети, извършващи наблюдение за противника от въздуха и превозващи офицери за свръзка. За тази си дейност майор Иван Рангелов е награден с военен орден „За храброст” IV ст. II клас.
На 1 май майор Рангелов раздава ордените и медалите на наградените летци от свързочното ято и след това сам заема мястото си в самолета, за да изпълни поредната куриерска задача.
Фаталният полет
На 9 май 1944 г. Втората световна война завършва. За мнозина на летище Печ това е отпразнувано с безбройни изстрели и безкрайна канонада. Въпреки това бойното ежедневие продължава. Все още в района на дислокация на българските части има въоръжени и боеспособни немски подразделения, които не смятат да се предават.
На 10 май след пладне майор Иван Рангелов с офицера от щаба на армията майор Стефан Бъчваров излитат, за да занесат бърза заповед до фронта на българските части. На връщане успяват да разузнаят обстановката в разположението на българските позиции, но западно от Марибор, на седем километра от града по посока щаба на армията, самолетът е обстрелян. Веднага след падането на самолета обгорените летец и пътник са транспортирани в 10-а дивизионна хирургическа болница. В 18 часа вследствие на раните и обгарянията майор Рангелов умира. Не след дълго умира и майор Бъчваров.
В наши дни ветеранът от 73-то далечно разузнавателно ято Йордан Пелев ще напише и издаде своите мемоари: „Нелепо е в мирни дни, в зоната на отшумелите вече битки, когато противникът е на стотици километри далеч, да загиват бойци и летци със самолета си. В края на месец май в района между река Мур и Балатон със самолет загинаха майор Рангелов и Стефан Бъчваров. Техният самолет при полет бе мистериозно свален. С този самолет може и без мотор да се кацне, дори и с една ръка и с люта рана… Значи пилотът Рангелов е бил прострелян и убит.
Майор Рангелов бе опитен офицер и летец с голям професионален стаж. В Сърбия и Унгария той бе командир и началник на всички служби от свързочното ято, с което постоянно си взаимодействахме. Негов брат бе войник в ятото ни на летище Печ. Тази нелепа смърт ни разтревожи. Обясняваха ни, че укрили се в горите хърватски усташи вероятно са ги обстрелвали. Наистина този бавен нисколетящ самолет бе удобна мишена за пушечен и автоматен обстрел”.
За десетилетия наред последната жертва на българската авиация в най-големия световен военен конфликт ще се приписва на нередовни немски или хърватски части, разбити и разпръснати, укриващи се в района на падането на самолета.
И всичко вероятно щеше да остане така, ако Йордан Пелев не хвърля още светлина по случая в своите мемоари: „След 45 години мой познат просто в разговор по спомени от войната в Унгария ми разказа за една „беля”, която станала в неговия взвод. Той бил командир на това малко пехотно поделение. В края на април взводът му се разположил за почивка някъде западно от Балатон. Един нисколетящ самолет минал над почиващите войници, а един от тях, лежейки по гръб, гръмнал по него, без да има заповед за стрелба. Така този самолет само с един изстрел бил свален близо до почиващата група. Когато огледали счупения самолет с двама загинали, разбрали, че е станала „голяма беля”. Сваленият самолет бил български.
Когато настоях да ми разкаже повече подробности и попитах съобщено ли е за случая, имало ли е проведено дознание и обичайното разследване, моят събеседник се затвори и млъкна. Аз му казах, че вероятно това е бил самолетът на майор Рангелов, за когото и досега не се знае как е загинал. Времето заличава живите свидетели”.
Това, което Йордан Пелев не знае, е, че на мястото е имало и фотокореспондент или фотограф от войниците. Днес всеки интересуващ се от случая може да открие във фотоархива на Министерство на отбраната серия снимки на падналата и горяща машина – сред дим и пушек български войници се опитват да спасят горящия екипаж. Уви, това не е било съдено да стане. Самолетът е паднал върху обозни коли и автомобили, вероятно принадлежащи на въпросната пехотна част.
Така, макар и след десетилетия, истината за един от трагичните епизоди в историята на българската авиация излиза наяве. Днес това би могло да мине в статистиката на загиналите от „приятелски огън”, а за онези години и за ветераните, преживели ги и на плещите си изнесли последиците от войната, това е част от жестоката действителност, където мъже, отишли на война, никога не се завръщат при своите близки.
Тялото на майор Рангелов е превозено до София и на 13 май той е погребан с почести. Един месец по-късно в дома на съпругата му Анастасия Рангелова е получен признателен лист №4174. В листа, издаден от началника на канцеларията при Министерство на войната, е написано: „Министърът на войната Ви поднася съчувствието на целия народ за скъпата Ваша загуба. Вечна признателност герою Вам!”. Посмъртно майор Иван Рангелов е произведен в чин подполковник.
Няколко десетилетия по-късно в дома на възрастната му съпруга ще позвъни непознат ветеран от Втората световна война. В плик той ще предаде няколко снимки, запечатали последните мигове на свързочния „физелер” и борбата за живота на нейния съпруг. И до днес не ясно дали това е бил бивш летец или някой от онези пехотинци, почиващи в гората западно от Марибор. Въпреки това истината за фаталния изстрел в небето край река Мур става известна по случайност едва в наши дни.
Евгени АНДОНОВ
/с незначителни съкращения/
