Социалните мрежи закипяха няколко дни преди концерта на Слави Трифонов, а днес с настъпването на деня на събитието, повсеместната истерия се засили до заплашителна степен. Всеки втори пише сърцераздирателни статуси, всеки трети не разбира „как може такова нещо“ и няма някой, който да не се превръща от средностатистически, псуващ след втората ракия във компетентен политолог, съзиращ теория на конспирацията в концерта на Слави.
Струва ми се, че изведнъж много чувствителни станаха всички. Шумът щял да ги изнерви, ще речеш, че няма какво друго да ги изнервя ежедневно. Чалга щяла да се свири и това щяло да дразни изтънченият им слух, ще речеш, че не са се друсали в ритъма на „Бяла роза“ или не са си тананикали „О тигре, тигре“. Трифонов бил мутра, а Борисов е чиста, момина сълза.
Имам чувството, че всички псевдо интелектуалци, чиято единствена цел в живота е да седят пред компютъра и да хейтят, повече ги е яд, че те не биха могли да направят онова, което Слави прави. Злобата и завистта е типично българска черта, ние много обичаме да мразим, особено тези, които са по-добри от нас. Много по-достойно е да се заключите вкъщи и да ревете тихо / вместо да спамите социалните мрежи/, после може да отделите време да се само съжалявате и по-късно да си сипете една ракия и на фона на песните на Слави Трифонов да проклинате съдбата си, която всъщност няма нищо общо с комплексираната ви същност.
Относно концерта ще кажа, че се възхищавам на Трифонов, че отново следвайки своите убеждения , той за пореден път ще обедини толкова много хора, защото онези,които довечера ще отидат на концерта са много повече от тези, които днес се „възмущават“ в социалните мрежи. Не може да се отрече, че Слави е един от малкото, които ясно и твърдо защитава своята позиция и не я променя, според времето и хората, нещо с което нашите политици не могат да се похвалят. Сравних го с политиците не за друго, а защото съм сигурна, че зад много от яростните фейсбук хейтъри, стоят именно уплашени политици, които осъзнават, че Слави с лекота, без пари и без кебапчета събира повече хора, отколкото те, на иначе сериозно финансираните си предизборни срещи.
Преви впечатление, че доста от критиците днес, са онези същите, които блокираха същото място и то доста по-продължително време. Само че те тогава го правеха водени от финансови и други интереси, а тези, които днес ще отидат да слушат Слави, ще отидат безплатно. А нали знаете, че където водещ фактор са парите- идеи, убеждения и цели няма, само голи интереси.
Според Борисов предстоящото събитие си е „партийно мероприятие“, ама нямало как да не го разрешат? Като се замисля, може да се е притеснил,че ако го беше забранил, всички 70 000 души, които се предполага,че ще се съберат довечера, може да се съберат на едно друго място, на което на самият премиер щеше да му е много по-неприятно да ги види?!
Ще завърша с единственото нещо, което ми хареса в социалната мрежа днес, а именно всичко което написа Емил Кошлуков по случая със „блокираното“ движение: „70-те човека, които затваряха Орлов мост цяла година, сега са възмутени, че 70 000 го затварят за един ден. Представям си човек, който пикае на ъгъла на Витошка и Патриарха, свършва, вдига си ципа, отстъпва назад и нагазва в лайно: – Как може да серат в центъра на София бе, егаси селяните!
И сега спорът тук е, че оня, дето пикаел, пиел изискано зелен чай с джинджифил, а другият ял кисело зеле. Ерудирани, съдържателни дебати вървят, да ти е драго да ги четеш.
А смешното е, че каузата е една – и свалянето на Орешарски, и референдумът за смяна на избирателната система. И двете са задължителни. Едното стана, дано да стане и второто.
А свободата да говориш и да правиш митинги е за всеки.
Ако Райна Кабаиванска организираше събитието, и вместо чалга пееше Тоска, по-леко ли щеше да е движението по Цариградско? Може да не ми харесва Слави, но правата му са същите като моите. Другото е комунизъм.“
