Легендарната наркодилърка от Благоевград Зина е починала. Информацията мълниеносно се разнесе из града и сред десетки майки на наркозависими деца. Според полицията тя е най-възрастната пласьорка на опиати в страната.
Зина се пристрастява към хероина още през 80-те години. За да си осигури собствените дози, става пласьорка на наркотици. Постепенно опознава целия подземен свят в столицата и голяма част от страната. Минава на кокаин, а сред клиентелата й има доста влиятелни шмъркачи, твърдят източници.
През 1996 г. Христина-Зина влиза за първи път в затвора с присъда като продавачка на наркотици. Предава я неин познат-крадец. Той предлага на ченгетата да ги заведе на място, където има дрога. Влизат в дома й, а на масата в хола има хероин. Затварят я в Сливен, откъдето излиза чак през 2005 г. Свързва се отново със старите си приятели, на които продава колата си. Плащат й половината в хероин. В следващите години полицията започва да я залавя все по-често, трупат се присъди, тя обжалва.
През 2006 г. я хващат с хероин, скрит във влагалището й. Пластмасовата кутийка с опиата е извадена лично от шефа на Акушеро-гинекологичното отделение в Благоевград, който се шегува, че се е „родил Хероинчо“.
До последния си ден дилърката-ветеран ту влиза, ту излиза от килиите на затвора в Сливен и следствието в Благоевград, а както стана ясно и синът й върви по нейните стъпки.
И днес ще си позволя нещо, което в никой друг случай не бих, ще кажа какво мисля за една жена. която вече не е сред нас. Правя го с пълното съзнание, че хората казват, че за мъртвия или хубаво, или нищо.
В този случай нищо хубаво не мога да кажа, но пък и няма да замълча, защото има хора на този свят, които не го заслужават. Има хора, чиято смърт носи успокоение за други- тази на Зина е такава.
Носи спокойствие на майките, чийто деца няма да попаднат в лапите и, чийто деца няма да получат наркотици от нея и няма да попаднат в омагьосания кръг на звисимостта. Аз съм майка и днес, мисълта че тази жена не е на улицата и утре няма да срещне детето ми и да му предложи да „опита“, ми носи спокойствие.
Има много други майки, които не са имали този късмет. Има много деца, които Зина „посвети“ в наркотиците и съсипа животите им. Много от тези деца си отидоха, други никога няма да живеят нормално. Не малко са и майките, които също загубиха живота си, докато се бореха за своите деца. Тези, които оцеляха, днес вярвам, че се радват и няма защо да ги виним.
Как да виниш човек изгубил всичко, изгубил детето си, заради една наркодилърка, че днес се радва на смъртта и?! Вярвам дълбоко, че всеки получава това, което е заслужил. И вярвам,че днес Зина не е на онова по-хубаво място, за което говорим, когато си отиват добрите хора. Вярвам, че тя е там, където изпращаше живите, млади и наивни деца. Мястото, където всеки плаща дължимото и където отговоря за постъпките си.
Много хора сега ще ме осъдят, че пиша подобни неща за мъртъв човек, но аз съм виждала как тя съсипваше животи, как търгуваше със здравето и живота на деца. Вижадала съм как тези деца порастваха, но имаха тежки и трудни дни и никога не можаха да подредят живота си. Виждала съм как влизаха по затворите. Вижадала съм как родителите им се съсипваха. А тя ли, тя продължаваше да „зарибява“ нови жертви и да търгува с техните животи!
И да, не съжалявам за смъртта и, няма да я нарека и с думите, които заслужава, защото съм вярващ човек! И вярвам, че Благоевград днес е една идея по-чист град!
