Рубежите на Кремъл у нас падат един след друг и с това бързо се сменят опорните точки.
Да припомним:
Първата опорна точка беше, че САЩ нагнетяват напрежение и Кремъл никога няма да нападне Украйна – ехо на самата официална позиция на Кремъл.
Втората опорна точка беше, че може да има военен конфликт, защото САЩ са го предизвикали, но тя увисна, след като цял свят застана зад Украйна.
Третата опорната точка – вече след инвазията, беше за военна операция – ехо на Кремъл. С нея днес си заминава военният министър.
Четвъртата опорна точка сега е, че България трябва да е неутрална въпреки членството си в НАТО и ЕС и на фона на реакциите на наистина винаги неутралните Швейцария, Финландия и Швеция в подкрепа на Украйна.
Петата актуална също в момента опорна точка е, че не трябва да има санкции, а преговори с Путин – защитавани от президентския кръг, БСП и „Възраждане“. Независимо че бяха направени всички опити за преговори от Блинкен, Макрон, Шолц, а сега и украинския министър на отбраната, след които последваха мощни руски ракетни атаки срещу жилищни квартали.
Тези гледни точки може и да опитват да се харесат на не малкото путинофилско общество у нас, но издават непознаване на историята на геополитиката.
Идеята за предотвратяване на войни чрез архитектура на международна сигурност в Европа започва още с мирния договор от Вестфалия през 1648, последван от Виенския договор от 1815, Версайкия договор от 1919, Парижкия договор от 1947 г и Хелзинкския пакт от 1975 г.
Първият голям урок е, че мирният процес почти винаги е прекъсван от страна на негов гарант, който предпочита прекрояване на границите.
Вторият голям урок е, че краят на една система на сигурност идва, когато другите страни отказват да воюват срещу нарушителя и така убиват тази система.
Третият голям урок е, че политиката на неутралитет по правило въвлича тази страна във войната, когато тя е придобила огромен мащаб. Такава изолационистка политика води Америка и в двете световни войни в началото, но накрая е принудена да участва.
Да видим съвремието. След Първата световна война се създава Лигата на нациите, в която САЩ не участват. Като прототип на ООН, Лигата има постоянни членки, които гарантират мира – Франция, Великобритания и Италия. Мнозина историци смятат, че Втората световна война започва с войната на фашистка Италия в Етиопия през 1935 г, която Хитлер наблюдава, за да види реакцията на Лигата. Никаква. Както и е никаква преди това, когато друг неин основен член Япония нахлува в Манджурия през 1931 г. Ето това убива Лигата.
Както Лигата (която все пак успява да потуши конфликти между малки страни като България и Гърция през 1925 г), така и ООН е успешна в потушаване на подобен тип конфликти, но е безпомощна, когато някоя велика сила, гарант на мира, сама го наруши.
Така инвазията на Русия в Украйна може да се окаже краят на ООН.
Русия два пъти нарушава международното право с Украйна:
Още през 2014 г тя от гарант по договор от 1994 г за целостта на Украйна сама си отхапва част от нея, а сега вече я иска цялата. Но Русия също погреба Хелзинкския пакт от 1975 г, който зададе архитектурата на мира в Европа – една от основните клаузи в него е за ненарушимост на границите на членки на ООН, каквато е Украйна.
Каквито бяха Япония и Италия, погребвайки Лигата на нациите, такава днес е и Русия – погребвайки ООН.
Хората трябва да разберат, че естеството на авторитарните и тоталитарните държави е поддържането на външен враг, който да сплотява недоволните от управлението и почти винаги този процес води до война под всякакви „патриотични“ поводи.
Почти всички войни след Втората световна война на демократични с авторитарни държави е след агресия или в отговор на агресия на авторитарите. Може би единственото важно изключение е втората война в Ирак на САЩ, която стана перфектно алиби на авторитарите по света.
Затова преговори с Путин са невъзможни и безсмислени. А той сам ще ги поиска, но от позицията на утвърждаване на неговите завоевания.
Този тип диктатори могат да бъдат спрени само със сила. И дано не се налага отново този урок да го учат всички европейци.
Източник: Дневник
