Човещината Ви никога няма да бъде разбрана от онези, които не носят човешкото в себе си

 

Има едни хора, към които съдбата не е била особено щедра, те живеят на ръба на оцеляването, в нищета. Близките им са далеч, или са останали без близки, на които да разчитат.

Тези хора живеят в малките села, в схлупени къщи, често в мизерия. Те са работили някога, гради ли са страната ни и са плащали данъци на държавата, за да дойде денят, в който да получат унизително ниска пенсия, която не достига за лекарства, ток и храна.

За тези хора политиците се сещат на всеки 4 години, когато дойдат избори и те са необходимите гласове. Не си мислете обаче, че като се сетят, политиците правят много за тях.

За тези хора обаче, през последните години, на територията на община Благоевград се грижат едни млади хора. Една група младежи се опитват, когато наближи празник да зарадват тъжните и забравените, бабите и дядовците, които са сами и имат нужда от помощ.

Те отделят от времето си, от бюджета си и от сърцата си, за съберат пакети с хранителни продукти, с които да подарят празник на онези, които нямат възможности и иначе не биха усетили празниците като такива.

Те са АСК “ Кочинка Тийм Рейсинг“, а двигател на инициативите е Стеф Делиов, който е председател на клуба. Членовете са обикновени хора, които ходят на работа, имат деца и семейства и въпреки натовареността на ежедневието, намират сили да се борят и помагат.

Коледа, или Великден няма да са същите за много хора, ако АСК „Кочинка Тийм Рейсинг“ спрат да помагат, ако спрат да раздават любов и доброта.

Тази вечер, в социалната мрежа прочетох пост, който ме натъжи много, защото от него се усеща обидата и разочарованието на тези млади хора, които в замяна на доброто, което дават, получиха упреци и критики.

„Здравейте, приятели!
Може би повечето от Вас знаят, но все пак да се представим – ние сме АСК Кочинка Тийм Рейсинг. Клубът ни се роди преди много години от любовта към автомобилите и високите скорости, наред с това обаче се роди и идеята ни да помагаме на ощетените, на тези, които нямат глас и са отдавна забравени от Държавата. През всички тези години единствената ни цел е била да помогнем без да искаме нищо в замяна! Всеки от нас е жертвал време, средства, личен живот и много, ама адски много енергия, вложени в успешните (благодарение на всички Вас) инициативи и каузи.
Сега обаче дойде моментът, в който казваме СТОП! Тази вечер обявяваме, че поетата от нас текуща инициатива ще бъде завършена, но и ще е последната.
Стигнахме до това решение след множество получени всевъзможни критики от наши съграждани. Критика винаги ще има, така е, критиката гради, но в нашия случай, идва в повече.
Всяка инициатива, организирана от нас до момента не е била с цел ПиАр или икономическа изгода. Нито един от нас не е и няма да бъде политическа личност за да търсим ПиАр. Нито един от нас няма собствен бизнес за да търси икономическа изгода от това. Напротив, хора, всеки един от нас жертва работата си през тези моменти, защото сме отдадени изцяло на каузата!
Не искаме да оставяме грешно впечатление у никого и точно затова се оттегляме.
Благодарим Ви за неизменната подкрепа през цялото това време! Невероятни сте! Показахте ни, че има надежда! Разбрахме обаче, че и ненаказано добро няма!“, написа Стефан Делиов, Председател на АСК Кочинка Тийм Рейсинг.

Постът е резултат от реакции на различни хора, които не са направили и една трета от това, което те са сторили. Критикуват ги, без въобще някой да се замисли, че това, което правят Стефан и приятелите му е непосилно за много други.

В първият момент помислих, че не трябва да се отказват, заради безпочвени критики, но после си дадох сметка, че това решение за тях е било трудно и със сигурност имат основание. От една страна са  тези,  които им „се карат“, че снимали хората, на които дават пакети. От друга страна има  втори, дето им търсят сметка, дали са дали, на кого са дали, колко са дали. А те, стоят по средата и се опитват, въпреки всичко да помагат, заради едната топла усмивка.

Ако трябва да съм честна, аз не бих издържала на това и на мястото на Стефан и приятели, щях много по-рано да се откажа.

„Няма ненаказано добро“,  а тази ситуация го потвърждава. Не заслужаваме хора като тях, защото обществото ни е изкривено!

Надявам се, критикуващите да опитат на следващата Коледа, да запълнят празнината, която АСК „Кочинка Тийм Рейсинг“ ще оставят в сърцата на онези хора, на които даряваха празници.

Силно се съмнявам обаче, че това ще се случи, защото „критиците“ са силни на думи, а не на дела.

Мислех си, че в края на този текст, трябва да кажа нещо на „критиците“, но не си заслужава, а и в подобни моменти изразните ми средства, може да нарушат сериозно благоприличието, което трябва да спазвам. Още повече смятам, че такива хора не заслужават внимание и време, да не говорим пък за думи.

Останаха ми само няколко думи и те са за Стефан и всички членове на АСК Кочинка Тийм Рейсинг : Вие, сте едно от най-добрите неща, които са се случвали на този град и на хората в нужда, през последните години! Човещината Ви никога няма да бъде разбрана от онези, които не носят човешкото в себе си!

 

Comments

comments