„Параванът падна с трясък и привлече погледите на четиримата. Те останаха като гръмнати от учудване. Защото видяха, че на мястото, прикривано от паравана, стоеше дребен старец с плешива глава и набръчкано лице, който изглеждаше толкова изненадан, колкото и те. Тенекиеният дървар вдигна брадвата, втурна се към дребния човек и извика:
– Кой сте вие?
– Аз съм Оз, Великият и страшен – каза дребният човек…“
Това е един от най-вълнуващите епизоди в алегоричния роман на Лиман Франк Баум „Вълшебникът от Оз“. С този прякор лидерът на „Да България“ Христо Иванов нарече почетният председател на ДПС Ахмед Доган при втората си акция в парка Росенец в началото на август. Печалната алюзия с „великия и страшен Оз“ падна на мястото си.
Само няколко дни по-късно Доган внезапно се появи зад храстите в сарая си – дребен и изненадан, за да си поговори със също толкова изненаданите протестиращи на плажа до лятната му резиденция. После изпрати сладолед за всички.
„Вълшебникът от Росенец“ е смутен
Години наред той високомерно надничаше зад всеки погром над справедливостта, свободата на пресата, институциите на държавата… А тя подминаваше с арогантно мълчание всяко гражданско усилия за съпротива. Иначе Доган отдавна трябваше да е обяснил какво прави в т.нар. сарай, собственост на търговско дружество, с което формално няма нищо общо?
Отговорът никак не е труден – почетният председател на ДПС върши същото, което и „портфейлът на Борисов“ – бившият финансов министър Владислав Горанов, вършеше в апартамента на кръстника си. Очевидно за всички, Горанов също само формално нямаше нищо общо с покупката на имота от собственика му – Кирил Домусчиев. Очевидно за всички, но не и за прокуратурата. За тази нетърпима и цинична арогантност, която изкара хора по улиците, става дума.
Ако държавата не беше се самоизяла
на порции, с които Доган години наред хранеше чиновниците й, безобразието в Росенец нямаше да се случи. А ако не беше се самоизхвърлила в морето от собствената си територия, „най-успешният кмет на ГЕРБ“ Димитър Николов не би дръзнал четири поредни мандата да стои с гръб към Росенец, докато Доган превръща цял полуостров от територията на общината му в закрит комплекс.
Николов щеше да е забелязал ако не друго, поне незаконния син краставичарник на вълшебника от Оз. Петстотинте му квадратни метра се оказаха видими за сателитите на Google, но не и за бургаския кмет.
В друг сюжет от
самоунижението пред дребния човек от Росенец,
преди седмица държавата се изненада, че някой е строил в собствените й имоти, граничещи с резиденцията му. Скрити зад анонимността си, служители на Дирекцията за национален строителен контрол, вече признаха, че след 2014 г. всички опити да влязат в имотите публична държавна собственост на н. Чукалята са били осуетявани. Вероаятно незаконното строителство ще трябва да бъде премахнато за сметка на данъкоплатците. Но пак с техните пари, като бонус за принудителното нехайство и услужливото мълчание на чиновниците си, само преди дни държавата увеличи заплатите им с 30%.
Ето така, пред широко затворените очи на държавата, е ставало възможно всичко, което години наред безнаказано е вършено в парка „Росенец“. И пак така, не като метафора, а в буквалния смисъл на думите, България бавно, но систематично беше разсипана от кастова непоносимост. Беше превърната във феодална република с кланово управлявани институции, в анахроничен хибрид. В нещо като нищо друго. Пленена държава.
