На 31 август Съдийската колегия ще разгледа казуса
Обявеният от САЩ за корумпиран спецсъдия Андон Миталов да не бъде наказван. Това предлага дисциплинарният състав по делото срещу Миталов, което ще бъде разгледано на заседанието на Съдийската колегия на 31 август, пише „Лекс“. Решението е взето с 2 на 1 гласа, като на особено мнение е Даниела Марчева. Другите двама членове са Атанаска Дишева и Боряна Димитрова.
Дисциплинарното производство срещу Андон Миталов беше образувано в началото на миналата година по предложение на тогавашния министър на правосъдието Данаил Кирилов, който поиска неговото уволнение (виж тук). То беше вследствие на решението на Държавния департамент на САЩ да наложи забрана за влизане в страната на Андон Миталов и членовете на семейството му с мотив, че съдията е „замесен в сериозна корупция“ (виж тук). Това беше първият случай, в който българин е санкциониран от САЩ заради „сериозна корупция“.
Всъщност името на Миталов нашумя покрай случая с шефа на движение „Русофили“ Николай Малинов, който е обвинен в шпионство. В края на 2019 г. стана ясно, че Миталов е разрешил на Малинов да пътува до Русия, без да е искано преди това разрешение от прокуратурата.
По информация на „Лекс“ основният спор в дисциплинарния състав е бил дали действията на спецсъдията по казуса с Николай Малинов са такива по образуването, движението и приключването на делото или става дума за същинска правораздавателна дейност. В първия случай ВСС може да образува дисциплинарно производство за извършени нарушения, а във втория не, защото не може да се търси дисциплинарна отговорност за правораздавателна дейност.
През есента на 2019 г. шефът на „Русофили“ беше обвинен и за организиране на престъпна схема за пране на пари и финансиране на мероприятия, които засягат националната сигурност на България. Според разследващите той е работил с близките до бившия генерал от КГБ Леонид Решетников организации „Двуглав орел“ и Руски институт за стратегически изследвания, приемал задачи срещу заплащане, свързани с влияние върху вътрешната политика на България.
След като беше освободен срещу гаранция от 50 000 лева, на Малинов беше наложена забрана да напуска страната. Адвокатите му поискаха от Специализирания наказателен съд да отмени изобщо забраната, като поводът бил свързан със събития, организирани от фонд „Руский мир“ и Международния славянски съюз, на които той бил поканен за участие и за връчване на правителствена награда.
Макар съдия Андон Миталов да беше сезиран с искане да отмени изцяло забраната, той разреши на Малинов само временно да напусне България, без да се произнесе по искането за отпадане на забраната изобщо. Според НПК обаче, такова искане по време на разследването се отправя първо до наблюдаващия прокурор и само ако той откаже, може да се обжалва пред съда.
Затова тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров сезира Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) с искане да провери работата на съдията и евентуално да предложи той да бъде наказан или да му бъде извършена извънредна атестация заради влошаване на качеството на работата (виж тук).
От ИВСС обявиха, че не са установили нарушения на съдия Миталов при решението му да пусне Малинов да пътува до Русия, за да получи орден от Владимир Путин. От инспектората уточниха, че са извършили предварително проучване и са констатирали, че няма основание за започване на проверка, тъй като не установяват нарушения при организацията по образуването и движението на делото, както и на приключването му в срок. От Инспектората допълват, че главният прокурор е поискал произнасяне по правилността на съдебния акт, а те нямат такива правомощия (виж тук и тук).
След като САЩ обявиха, че съдията е замесен в сериозна корупция, правосъдният министър по онова време поиска уволнението му като основанията за това са свързани с казуса с Малинов. В предложението си за образуване на дисциплинарно производство Данаил Кирилов изтъкна, че престижът на съдебната власт и на държавата е накърнен и свидетелство за това е изявлението от Държавния департамент на САЩ. „Съдията е извършил тежко нарушение на служебните си задължения, с което е накърнил престижа на съдебната власт като става дума за умишлено нарушаване на служебни задължения, които изискват при постановяване на актовете си съдията да се основава на закона и събраните по делото доказателства, както и да изпълнява функциите си съобразно закона. Неблагоприятният резултат за авторитета на съдебната власт и за българската държава е налице, като се засяга доверието и независимостта на съдебната ни система, както и международната оценка за възможността да се прилага принципът на върховенството на правото в нашата държава. В този смисъл, отражението на вредата не е само в българо-американските ни двустранни отношения, а е и сред държавите-членки на ЕС и всички партньори на РБ, работещи за утвърждаването на този ключов принцип на правовата държава“, се казва в предложението на Кирилов“, написа Кирилов в предложението (виж тук).
След получаването му, членовете на Съдийска колегия се разделиха в мнението си дали в конкретния случай не става дума за правораздавателна дейност или за действия по образуването и движението на делата, нарушаващи Закона за съдебната власт. Но мнозинството прие, че този въпрос ще бъде решен от дисциплинарния състав. Тогава председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, който беше на мнение, че става дума за правораздавателна дейност, заяви, че СК на ВСС се превръща в съдебен орган, който може да разглежда необжалваеми съдебни актове. По думите му с предложението на правосъдния министър Съдийската колегия се е настанила не просто в политиката, а в геополитиката (виж повече тук).
Окончателното решение за това дали става въпрос за правораздавателна дейност, или не, е на Съдийската колегия.
