Спомняте ли си, как през 2016 година по време на заседание на ВиК-Асоциацията, кметовете на общини в Благоевградска област изправиха на другарски съд колегата им Николай Георгиев, защото Кресна отказа да влезе в асоциацията.
Идеята на тази среща бе губернатора Бисер Михайлов и кметовете на 13 от 14-те общини, които вече бяха членове на асоциацията, заедно да убедят цепещия се кресненски управник, че не е редно заради неговите 3000 жители, да страдат останалите 300 000 в областта, тъй като без заветното „да“ на Кресна нито една община в областта няма да може да получи евросубсидии за водния сектор в региона.
По време на тази среща говориха почти всички, с мотиви обясняваха на Георгиев защо е жизнено необходимо да се присъедини Кресна. Тогава, сред говорещите бе и кметът на Петрич Димитър Бръчков, а тези с по-добра памет помнят и какво точно каза тогава: “ При нас на сесията дойдоха 400 души, накрая обаче ни подкрепи и опозицията. И как няма, след като ние нямаме пречиствателни станции, 90% от тръбите ни са етернитови, а 54% от водата се губи по тях. С какви пари да строим и подменяме, ако останем извън асоциацията? Уважавам местното самоуправление, но ако 100 пъти повече хора страдат от твоето решение, това е късогледо решение.“, реди тогава Бръчков.
Днес, отново на подобно събрание на ВиК-Асоциацията, същият този кмет поиска ВиК-Петрич да я напусне. Може би през изминалите 4 години в Петрич са се построили пречиствателни станции, или пък 90 % от етернитовите тръби са били сменени с общински средства, може и да са намалили загубите на вода и затова вече да нямат нужда от Асоциацията.
Ако община Петрич се е справила с тези проблеми сама, би било редно да сподели опита си с останалите, но е малко вероятно и крайно несериозно да влизаме в тази хипотеза. Тогава Бръчков определи решението на Георгиев като „късогледо“, защото от него щели да страдат доста хора, което петричкият градоначалник осъждаше по онова време.
Редно е да се спомене, че днес и Струмяни заяви подобно желание, но тяхното поведение е по-скоро последователно, тъй като отдавна местните са насочвани в посока, че Асоциацията е безполезна.
Какво се промени и кое провокира решението на Бръчков, да поиска напускането? Защо един кмет на партия ГЕРБ реши, че трябва да върви срещу европейската и респективно-национална политика?
Тук трябва да отворя скоби, за да кажа, че разбирам до някъде управителите на общински дружества, които твърдо не искаха влизане в асоциацията. В малките, а и в някои по-големи общини ВиК дружества са докарани почти до фалит, от „отговорното“ управление именно на своите управители, назначават се „наши“ хора и се ползват по време на избори. Та, тези управители нямаха полза да се съгласят с влизането, защото ще има контролиращ орган и няма да има „свободия“, както до сега. Когато обаче и кметът върви срещу тази идея, нещата изглеждат все по-объркани. Какви са мотивите на Бръчков към момента е трудно да се каже, но поведението му повдига редица въпроси.
Когато Кресна не се присъедини се започнаха едни спекулации и разделеня на червени, сини, зелени или други. Сега обаче тази теза е обезсилена, защото този, който иска напускане и предупреждава, че ще обикаля МРРБ, КЕВР и други институции докато не му се получи е представител на ГЕРБ.
Питам се, как ли гледат на действията на Димитър Бръчков в тези институции, хората, които са от същата партия, но се борят за окрупняване и за прокарване именно на тези политики, от които ВиК секторът има крещяща нужда?
Вероятно Димитър Бръчков има своите мотиви, които би било да сподели на предстоящите му срещи, за които спомена той днес. Надали тези мотиви обаче, са достатъчно основателни на фона на нуждите във ВиК сектора, които ще се отразят пряко върху хората.
Истината е,че окрупняването на ВиК-операторите в една област е изискване на Европейската комисия и съгласно това вече ще се финансират проекти само в областите, в които действа един ВиК-оператор.
Основните инвестиции във водния сектор трябва да дойдат чрез европейските средства, тъй като нуждите в нашата примерно област, са изключително големи и става въпрос за стотици милиони левове.
Затова за нас е абсолютно належащо да имаме един ВиК оператор и една Асоциация по ВиК, които да оперират на територията областа. Разбира се, че общините биха могли с техните бюджети да подобрявате инфрастуктурата във ВиК сектора, но имайки предвид нуждите, едва ли тези бюджети биха могли да покрият и една малка част от потребностите.
ВиК секторът в България се нуждае от изключително много милиарди, за да може да се удовлетворят всички нужди. За този програмен период няма да могат да бъдат покрити всички те. Така че в случая печелят тези, които имат проектна готовност и които по-бързо от останалите подадат своите проекти. Но за да се случи всичко това ние трябва да имаме една Асоциация с един оператор и готови проекти.
Определянето на инвестициите, и при определяне на цената, както и по отношение качеството на услугите общините имат главна роля в този процес. Защото във АВИК кметовете гласуват на база мандатите, които им се дават от Общинските съвети. Бизнес – плановете на ВиК дружеството, което е оператор на дадена територия, се приема и от Общинските съвети и от АВИК, приема се същото така и от общото събрание на самото дружество, а членове на това общо събрание са и общините в зависимост от техните дялове. Така че ролята на местната общност е много голяма.
Понякога трябва просто да положим усилия, да се информираме, за да може после лозунгите, които веем по площадите да бъдат адекватни и в наша полза.
