Източник:Капитал
От година и половина за контрола над „Дунарит“ се води война. От едната страна е конкурентното „Емко“ на Емилиян Гебрев, подкрепяно от мениджърите на русенския завод, за които се предполага, че остават близки до собственика на КТБ Цветан Василев. Той в публичните си изяви нееднократно е казвал, че преди затварянето на банката депутатът Делян Пеевски му е поискал безвъзмездно дялове в редица предприятия, сред които и оръжейната компания. От другата е регистрираната на Британските Вирджински острови Viafot, която вероятно е контролирана от политика. През март 2016 г. нейното българско дружество придоби вземане на Едуардо Миролио от „Дунарит“ паралелно с другите сделки между него и Пеевски, чрез които последният съвсем официално взе контрола в „Техномаркет“.
Ако сте изкушени от темата, вероятно сте запознати с оплетените им съдебни схватки, които са описвани поетапно от „Капитал“. За по-голямата част от хората обаче темата беше непозната – тя не попада в дневния ред на телевизии и дори не е централен сюжет и в медиите на Пеевски. В последния месец това рязко се промени. Гебрев стана редовен герой в кориците на седмичника „Политика“ и периодичните безплатни книжки пасквили за „кукловодите“, „олигарсите“ и „грабителите“ на България към „Телеграф“, които са своеобразен алманах на всички, които депутатът приема за свои сериозни врагове. А в началото на август офанзивата към двете предприятия беше поета с целия наличен държавен инструментариум на разположение на Пеевски – обвинения от специализираната прокуратура, постъпления за отнемане на лицензи от страна на правителството, действия и интервюта на председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ). Всичко това, гарнирано с „разкрития“ от „Блиц“, „Труд“ и „24 часа“ как от „Дунарит“ към Белград текат „пачки“…
Обичаме Пеевски, ама мразим протести
Агресивните действия все пак предизвикаха реакция въпреки августовското безвремие. Заплахата от спиране на завода извади на протест работниците в „Дунарит“, като синдикалните лидери в завода открито говореха за атака от Пеевски. За да успокои ситуацията, се наложи министърът на икономиката Емил Караниколов да отиде и лично да заяви, че отнемане на лиценза няма да има, тъй като ръководството е подало оставка. Дали обаче ще може да изпълни думата си е спорно. Адвокатите на двете компании обясниха, че виждат като единствено основание за процедурата за отнемане на лицензите привличането като обвиняеми на управителя на „Емко“ Емилиян Гебрев и на изпълнитения директор на „Дунарит“ Кръстю Кръстев, тъй като на деня, следващ връчването на постановлението, Специализираната прокуратура е входирала нарочно писмо в ГДНП –МВР, което дава формално законово основание за отнемане на разрешителните за търговия и производство.
За да отпадне то, и в двете компании са предприети промени. При „Емко“ е вписано увеличение на капитала за 100 хил. лв. и като мажоритарен акционер влиза синът на Гебрев – Христо, който поема и управлението. При „Дунарит“ има заявени решения на двамата акционери – „Емко“ и лично Гебрев, с които се сменя целият борд. Те обаче са атакувани от КОНПИ, която твърди, че заради наложения от нея запор на акциите още през 2015 г. няма как те да са били прехвърлени. Казусът е заплетен, като в специалния закон, регулиращ дейността на комисията, е разписано, че разпореждането със запорирани от КОНПИ ценни книги е недействително по отношение на държавата, но това не поражда автоматично забрана и действие спрямо други лица. Заявлението получава отказ от Агенцията по вписванията с аргумент, че не е спазен 30-дневният срок от отправянето на поканите до акционерите до датата на общото събрание. Също така според длъжностното лице е проблем, че не са представени джира и акционерна книга, които да покажат, че „Емко“ е акционер. А като проблем е посочен и запорът на КОНПИ, макар че и нейните заявления очаквано не са вписани като неоснователни. Отказът може да се обжалва, но това ще отнеме месеци, а междувременно формално директор остава обвиняемият Кръстев. А с него остава и основанието за отнемане на лиценза на „Дунарит“. Междувременно и лицензът на „Емко“ за износ е замразен за шест месец заради констатирани нарушения при складирането на боеприпаси от Контрол на общоопасните средства (КОС) към МВР, като по твърдения на Караниколов няма тенденциозност и проверки са правени във всички големи производители. Ако обаче констатираните проблеми бъдат отстранени забраната за износ отпада.
Иначе действията срещу „Емко“ и „Дунарит“ предизвикаха и брожение в бизнеса. Публично работодателските организации излязоха с притеснено становище, но след това последваха обяснения и оттегляне на част от тях. Макар да не го оповестява публично, браншовото сдружение „Българска отбранителна индустрия“ в писмо до премиера и всички въвлечени в казуса министри предупреждава за съществени трусове в почти целия сектор при отнемане на лицензите и моли за преразглеждане на решението. Оръжейниците обясняват, че преустановяването на вноса на доставяните от „Емко“ суровини „в рамките на 20 дни ще доведе до преустановяване на производството на редица компании“. Според тяхната оценка търсенето на алтернативни доставки ще отнеме минимум шест месеца. Освен собствените нарушени договори на „Емко“ и „Дунарит“, което би донесло репутационни щети за цялата индустрия, според тях по веригата ще пострадат и други компании, ползващи заготовки и детайли от двете компании, като под въпрос ще са договори за над 250 млн. долара, а сред най-засегнатите са посочени и държавните „Кинтекс“ и ВМЗ. Не е ясно дали осъзнаването на тези щети или страхът от протести са надделели в решението кабинетът да се даде заден от блиц офанзивата на институции в полза на Пеевски.
Продължение на съда с други средства
Какъв е поводът за настоящата акция можем само да гадаем. Но не е като да няма мотиви. Основният е, че исковете на „Виафот“, с които се блокира заявено преди година увеличение на капитала на „Дунарит“ с 60 млн. лв., чрез което „Емко“ би се бетонирал като собственик, вече са почти напълно отхвърлени от всички съдебни инстанции. Дори има финално решение на Великотърновския апелативен съд, указващо увеличението да се впише, на което въпреки гласовитите обяснения и заплахи с наказателна отговорност Агенцията по вписванията не реагира. Вероятно тупането на топката се оправдава с по-ранно определение на същия съд по друга жалба да се чака окончателно решение по същество в София. След като на 29 юни Софийският градски съд излезе с това решение по него, вписването вече виси само на изхода от обжалването му пред Апелативен съд – София. Затова и прокурорската акция може да се разглежда като реализиране на план Б, при надвисналия неуспех през кредитора „Виафот“.
Друг повод за раздвижване могат да са и публикуваните отчети в края на юни, от които за пръв път се видя прехвърлянето на акциите и че „Емко“ се приема за собственик на „Дунарит“ и консолидира резултатите му. А, разбира се, събуждането на апетита може да идва и от съдържанието на отчетите – сумарно за двете компании над 300 млн. лв. приходи и 76 млн. лв. печалба. Друг е въпросът дали ако овладяването им се извърши с тези методи, от този сладък бизнес ще остане нещо за овладяване.
