Според изследване 80 процента от българите имат негативно отношение към хомосексуалистите. Все още има голям процент хора, които не са се отърсили от ориенталското мислене на прадядовците и прабабите си. Тази психика пречи на обществото да види света в цялата му разнообразност, нормалност и колорит. Хомосексуализмът не е болест и не е против природата. Той се наблюдава и сред някои животински видове. Някои сравняват сексуалната ориентация с педофилията, което е абсурдно. Педофилията е престъпление, което е инкриминирано по причината, че един от участниците в сексуалния акт е непълнолетен и не осъзнава свойството и значението на постъпките си. При хомосексуализма и двамата участници са наясно с факта, че ги привлича партньор от своя пол.
Чували ли сте за хомофобия? Това е термин, отнасящ се до страх, враждебност или дискриминация срещу хомосексуалността и хомосексуалните. И също така е престъпление. Нека се запознаем с чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз – “Забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.”
Четвъртата власт допринася за образуването на общественото мнение. В България медиите и в частност регионалните медии, се опитват да насочат обществото към едно неправилно и остаряло мислене. Попадам на статии като „Хомосексуалността е психично заболяване“, „Хомосексуалните искат да направят и хетеросексуалните „обратни“, да проповядват хомосексуалност на младежите.“
Действително хомосексуалността е считана за психично заболяване десетилетия наред, но е доказано обратното, поради липса на научно издържани аргументи в полза на твърдението, че тя представлява патологично състояние.
Журналистът е човек, който се занимава със събирането и разпространяването на информация за обществени явления, тенденции, важни теми и хора, но обективно. Един журналист може да промени обществените нагласи и да формира общественото мислене.
Родните медии обаче, често нарушават елементарната журналистическа етика. Недупостимо е, те да бъдат използвани за насаждане на омраза към различните етноси, изповедания или сексуалната ориентация на хората. Медиите съществуват, за да информират, а не за дезинформират обществото, те би трябвало да представляват официоза, който представя с обективност всеки един факт. За съжаление в България нещата стоят доста по-различно, много журналисти си позволяват волни или не, да настройват обществото, според своите си представи. Понякога се случва това да е целенасочено, а друг път от абсолютна липса на информираност и обща култура, изобщо няма да споменавам етиката и морала им.
Всъщност „различната“ група от хора има същите права като „нормалната“ и не би трябвало да привлича вниманието на родните журналисти. Крайно време е да се научат да работят в полза на обществото, а не обратното и също така да се запознаят с члена от Хартата на основните права на Европейския съюз, който е описан по-горе. Хомофобията е дискриманация, а дискриминацията – престъпление и ако бяхме малко по-цивилизована държава, вашите действия щяха да бъдат наказуеми.
