от Мариета Димитрова
30.08.2017
Истината, която всички трябва да признаем е, че голям процент от хората си остават пристрастени към технологиите. Дори и тези, които казват, че отдавна са заключили телевизора в гардероба си или са се отказали от мобилния си телефон, няма как да останат за дълго в зоната на комфорта, защото са част от общество, в което много от хората не могат да решават проблемите си в условията на фрустрация и това поражда агресия, която къса социалната тъкан и компрометира нормалността.
В днешни дни всеки има достъп до информация, чрез телевизията, радиото, вестниците и интернет. Интернет, който в началто на 90-те години бе непознатата земя, днес е достъпен дори за децата. Той е движещата сила, даваща ни възможност да се информираме доста по-бързо и пълноценно.
Във времето, когато бях дете, единици хора имаха мобилни телефони и ги използваха единствено, за да могат хората да говорят помежду си. В днешната реалност нещата са много по-различни. Наличието на мобилен телефон през 90-те години беше лукс, а дори не бе устройство от първа необходимост, все факти, които биха накарали днешните деца да мислят, че това не е вярно или че идваме от праисторията, всички ние, които го помним. Аз си спомням, че ми отне години да накарам родителите си да ми купят телефон, защото те смятаха, че това е последното нещо от което се нуждая. Днес аз, не си представям детето ми да тръгне на училище и да няма телефон, за да мога да и звъня и да знам как е, или да ме потърси, ако има нужда.
Какво да говорим пък за компютрите, в моето детство се срещаха рядко, може би през 1999 година за първи път видях компютър „Правец“ , за мен беше много вълнуващо изживяване. Струваше ми се доста трудно да се справя с тази непозната „машина“, тръгнах на уроци и малко по малко разбрах, че не е мисията невъзможна. Беше вълнуващо да пиша на нешо, различно от тетрадка, вече можех и на компютър. Днес е точно обратното, понякога ми се струва, че от години не съм писала с химикал. А днес ли, днес всеки пише в пространството, каквото и както му хрумне, в много случаи и пълни глупости, но изразява себе си.
Новите технологии, и по специално свързаните с интернет, ускоряват скоростта на информацията и на общуването. Вече е извървян много дълъг път в това отношение, което е революционно развитие. Ако през 1992г., когато бях на 6 години интернет едва прохождаше в България, аз дори не съм и подозирала, че съществува тогава, то днес 6-годишната ми дъщеря работи безпроблемно на третия таблет, който има.
Интернет създаде възможността всеки да може да създаде своя медия, блог или профил, чрез които да изразява своето мнение. Няма нищо по-хубаво от правото да изразиш себе си, да кажеш какво мислиш и да бъдеш „чут“ от необятните потребители на мрежата.
Като всяко хубаво нещо, в България намерихме начин да го опорочим в доста голяма степен, а и не само у нас. Появи се професия „хейтър“, появиха се фалшиви новини, които „убиват“ когото и когато си поискат, развеждат и събират известните личности и манипулират на воля.
Всяко събитие може да бъде представено по няколко десетки различни начина, всеки който си е платил домейн за 25лв. годишно и хостинг за не много повече пари и се парви на „медия“ в интернет може да си интерпретира нещата и манипулацията да започне. Няколко десетки препостваня във Фейсбук, няколко „компетентни“ коментара и най-благородното нещо, може да се превърне в един от смъртните грехове. Това е свободата, която интернет ни даде, а ние не съумяваме да я превърнем в нещо градивно.
Спомням си концерта на Слави Трифонов през октомври миналата година, тогава социалните мрежи закипяха няколко дни преди събитието, а с настъпването на деня , повсеместната истерия се засили до заплашителна степен. Всеки втори пишеше сърцераздирателни статуси, всеки трети не разбира „как може такова нещо“ и няма някой, който да не се превръща от средностатистически, псуващ след втората ракия във компетентен политолог, съзиращ теория на конспирацията в концерта на Слави.
Имах чувството, че всички псевдо интелектуалци, чиято единствена цел в живота е да седят пред компютъра и да хейтят, повече ги е яд, че те не биха могли да направят онова, което Слави направи. Злобата и завистта е типично българска черта, ние много обичаме да мразим, особено тези, които са по-добри от нас. Много по-достойно е да се заключите вкъщи и да ревете тихо / вместо да спамите социалните мрежи/, после може да отделите време, да се самосъжалявате и по-късно да си сипете една ракия и на фона на песните на Слави Трифонов да проклинате съдбата си, която всъщност няма нищо общо с комплексираната ви същност.
Случаят е един, но е единствен. Като се замисля само, колко пъти повод за новина станаха одеждите на Десислава Радева през последната година. Всеки интернет драскач, поне веднъж писа за роклите, обувките или стойката на жената на Президента. А колко „хейт“ се изля само, по същата тази тема, то не бяха копчетата на роклята, голите пети, късите панталонки на Радев, голите му крака и още, и още.
Говоря основно за медии и новини, защото те са част от моята работа и са тясно свързани с живота ми. Няма как да бъда безразлична към безпардонното използване на технологиите от хора, които не са били готови интелектуално да се сблъскат с тях и с това, опорочават развитието им. Достъпът на всеки до интернет – това би трябвало да е улеснение и предимство, ако попадне в грешните ръце обаче, се получава цунами от омраза, фалшиви новини и евтин черен пиар. Неправилното му използване, ме кара на моменти да мисля, че щеше да е по-добре, ако интернет бе трудно достъпен за повечето хора, така щеше да се спести доста негативна енергия за стотици нормални хора.
Технологиите се развиха много през годините и е добре да се замислим, как ги използваме и развиваме ли се и ние заедно с тях или обратното, както става ясно от написаното до тук.
Сякаш е изминала цяла ера. Нещата са много различни от преди, защото технологиите дойдоха в живота ни. Идеята им е разбира се да ни улесни, но тогава когато съзнаваме целта им.
Смятам обаче, че новите технологии идват към нас с по-голяма скорост от тази, с която ние хората можем да се адаптираме към тях. И това е основният проблем, много от нас не разбраха, че това развитие е полезно, когато го използваш градивно.
