Френският журнал Marianne посвещава месец август на историята за освобождаването на българските медици от Либия през 2007 година като публикува различни статии по темата.
Хаос в Париж, шумотевица в Триполи. За две седмици случаят с освобождаването на българските медицински сестри и на палестинския лекар от Либия придоби характера на оформящ се скандал. Това е първият гаф на екипа на Саркози, който още през есента ще трябва да дава обяснения пред разследващата парламентарна комисия, пише френското издание Marianne в статия от 11 август 2007 година.
Успехът на Сесилия може да се превърне в неуспех тегнещ върху правителството. И всичко това защото един човек явно си позволява да говори твърде много. Именно синът на Кадафи – Сейф ал Ислам, е този, който непрекъснато прави признания и кара френската страна да реагира, да отрича, да признава, и всичко това създава не по-голяма яснота за обществеността, която се вълнува от развоя на тези събития, а истински безпорядък. Бившият президент Никола Саркози говори три пъти, но това не беше достатъчно.
Бернар Кушнер, Клод Геан, Давид Мартинон, Жан-Пиер Жуйе, Ерве Морен са сред лицата, втурнали се във вихъра. Когато обаче не си противоречат, техните изявления не хвърлят по никакъв начин светлина върху обстоятелствата около освобождаването на медицинските сестри.
Самият Сейф ал Ислам се забавлява да оповестява сметката за споразумението пред различни медии. „Най-малко 300 милиона евро“ за болницата в Бенгази, „сума в порядъка на 400 милиона евро“ за семействата на заразените деца; „опрощаване на либийския дълг“ към редица европейски страни – може би няколкостотин милиона евро; оръжейни договори за с Европейската авиационна отбранителна и космическа компания и накрая „голям ядрен реактор, който ще купим от Франция за милиарди“…
„Не е имало сделки“, опроверга изказването на сина на Кадафи от своя страна Саркози. Ако се съди по изчисленията на сина Кадафи обаче споразуменията около освобождаването на българските медици възлизат на милиарди евро.
Върната в международната общност през 2003 година, след като се ангажира да се откаже от програмата си за придобиване на оръжия за масово унищожаване и да обезщети жертвите на терористичните актове, извършени от режима на Кадафи, Либия все пак си остана изолирана. В Брюксел, Лондон и Париж бе решено да не се предприемат стъпки за сътрудничество и продажба на оръжия, докато сестрите и лекарят не бъдат освободени от Либия.
Саркози, който очевидно е бил в течение на започналите през 2004 година преговори за оръжейните продажби, ще истинско затруднение да докаже, че преговорите не са завършили с крупен „пакет“. По същия начин бившият държавен глава ще трябва да обяснява и условията, поставени от Катар, който е бил призован да помогне на Париж, за да финансира част от споразумението.
