Опасна дрога стана хит сред учениците. А за младежите е изключително лесно да се сдобият с подобен вид синтетичен наркотик.Според специалистите „веселият“ чай се доближава до синтетичната дрога.
„Проблемът е, че в момента в България се шири така наречената дизайнерска дрога. По своя химичен състав тя е с една непостоянна химична структура, поради което апаратите, които работят на база софтуер на познати химични молекули, не могат да диагностицират наркотик, ако той не съществува в софтуера“, обясни д-р Петко Загорчев, токсиколог в МБАЛ-Шумен.
„Ако марихуаната просто „глади“ мозъка, дизайнерската дрога го изгаря като жарава“, предупреждава той пред Нова телевизия.
В САЩ има случаи на починали от синтентични канабиноиди. У нас също изпаднали в кома ученици.
Дизайнерските наркотици все още не са забранени от българските закони и се продават свободно в магазини. Засега те не са конкуренция на традиционните опиати, но са най-лесният начин за надрусване на тийнейджърите. Макар мудно и със закъснение, държавата е на път да вземе мерки
“Айде да пушим легалка!” Това е новата парола сред столичните тийнейджъри. “Легалката” е тревна маса, обработена с химикали, която има ефект, подобен на марихуана. Продава се свободно в магазин “Нирвана” на централен столичен булевард. Тя е една от т.нар. дизайнерски дроги, които от няколко години заливат света. Разпространителите на legal high (законно надрусване) заобикалят законите, предлагайки новосъздадени аналози на познатите наркотици, които още не са влезли в държавните забранителни списъци. В България тези списъци се намират в три приложения към Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Те са осъвременявани за последно през март и все още не съдържат нито една от новите дроги.
От “дизайнерския” асортимент синтетичният канабис е продуктът с най-голям успех в София. В чужбина е познат като “спайс”, а у нас освен “легалка” го наричат и с най-популярната търговска марка, под която се предлага – Smoke XXXX. Продава се в две разфасовки – от 25 лв. и от 50 лв. Съдържанието на една опаковка от по-малкия размер стига за направата на две цигари, достатъчни да се надрусат четирима души. “Хваща още докато го пушиш, но те пуска рано”, разказва 26-годишният Стефан (имената са променени, бел. ред.). Той предпочита “холандец” – култивираните сортове марихуана със силен ефект, които се предлагат от уличните дилъри за 30 лв. на грам. За него “легалката” е “слаба игра”.
За по-непретенциозните обаче Smoke XXXX и сродните King BBB, Bonzai и Plan B са
“вървежни оферти”
Някои познават синтетичния канабис още от лятото, когато се е появил за пръв път в денонощен магазин от същата верига на Слънчев бряг. “Нонстоп влизаха и излизаха хора”, казва 23-годишният Станислав от Бургас, който през летния сезон е работил в туроператорска фирма с офис близо до магазина. Хедшопът (както се наричат магазините за легална дрога) е бил разположен на алея в центъра на курорта на метри от емблематичен хотел. Посетители били и чужденци, и местни младежи. За много от клиентите туристи веригата “Нирвана” била позната (в интернет тя се саморекламира като най-голямата в Европа), а сред българите станала известна заради безпроблемния достъп до “трева”, което спестява срещи с дилъри.
По същата причина и отвореният наскоро магазин в София вече е доста популярен сред тийнейджърите. Едни са чували за дизайнерските дроги само от телевизионните репортажи по темата, други знаят от приятели, трети вече са опитвали. “Гледах по телевизията, има смъртни случаи”, казва 17-годишната ученичка Цвети. Приятелката й Марияна има съученик, който вече е пробвал няколко вида от новите дроги. Макар че са по-неполулярни, в магазина се предлагат и синтетични наркотици под формата на прахове и таблетки. За 25 лв. може да се купи пакетче с един грам прахообразно вещество или опаковка с две хапчета. “Прави те дроб, забива те и има много кофти афтър”, обяснява 18-годишният Стоян ефектът от употребата на предлаганите таблетки. Думите му означават, че дрогата отпуска тялото, води до некомуникативност, а на другия ден, след като премине въздействието, се влиза в депресивно състояние. Прахчето пък предизвиквало прилив на енергия, разговорливост и силни емоции подобно на амфетамините, но с една съществена разлика. Подобно на кокаина въздействието на дизайнерската дрога било бурно, но краткотрайно, което водело до желание за поемане на допълнително количество. Затова често употребяващите правели взривоопасни смеси с всякакви други наркотици, каквито успеят да си набавят през нощта. Много по-често от познатите синтетики при всмъркване се получавало и силно кръвотечение от носа. Това са причините “дизайнерските” хапчета и прахчета засега да не са на почит, въпреки че цената им е сходна с тази на “дилърските оферти”.
На пръв поглед магазин “Нирвана” изглежда както много други по централните софийски улички. Рафтовете му са пълни предимно с наргилета, лулички, листчета и машинки за свиване на цигари, ароматни пръчици, има и тениски с щампи. На една от витрините обаче са изложени разноцветни пакетчета с дрога. Продавачът е около 25-годишен, знае само няколко български думи. Общуването е на руски или на английски. Той гледа с насмешка на клиентите, които показват неориентираност. Но с готовност дава
разяснения по асортимента
За ефект като на марихуана предлага въпросния SmokeXXXX. На опаковката дрогата е описана на пет западни езика като “екзотична подправка, която освобождава силен отпускащ аромат при изгаряне”. Пише още, че не е за консумация от хора, но въпреки това има предупреждение “да не се управляват тежки машини”. На български наркотикът е обозначен като “ароматен тамян”. Напечатани са предупреждения да не се продава на лица под 18 г. и да не се консумира от човек. И двете, разбира се, не се спазват. За ефект като на екстази от няколкото изложени таблетки в магазина препоръчват марката Doves. На опаковката им пише на английски, че са предназначени за стимулиране растежа на листната маса и на кореновата система на теменужки и папрати. И също е направена уговорката, че продуктът не е за употреба от хора.
Асортиментът на магазина в София обаче бледнее пред количеството и разнообразието на дизайнерски дроги, хванати на столичното летище. Първите пратки са заловени на митница “Аерогара София” в началото на май т.г. Дизайнерската дрога пристига у нас по въздух с колети най-често с податели от Китай и Индия. Засечена е и вътрешна партида между София и Русе. Става ясно, че дрогата се пакетира в крайдунавския град, за да потегли към Букурещ.
“Първата пратка, която задържахме, идваше от Китай и съдържаше метанфетамин. Тези субстанции са нови, трудно се установяват. Маскирани са като обикновени химикали,
подправки, соли за баня
Може да са на прах, течности, треви, таблетки. Списъкът с новите вещества е много голям. Става въпрос за 30-40 амфетаминоподобни продукта, които се предлагат в над 200-300 варианта като наименования и марки”, разказва Стефан Бакалов, началник-отдел “Борба с наркотрафика” на митница “Аерогара София”. Затова част от веществата се идентифицират много по-късно от момента на задържането им с помощта на чуждестранни специалисти с посредничеството на Националния център по наркомании. “Така установихме, че и по-рано сме залавяли същите вещества. Преди половин година знаехме за проблема, но все още нямахме представа за сериозността му”, допълва Бакалов.
Получател на част от пакетите с дизайнерски наркотици са фирмите “Сейв грийн планет” и “Нирвана”, създадени през април т.г. Собственици са двама ирландци, скандално изгонени от страната си след бурни граждански протести и взривяване на магазините им. Проблемът с новите дроги съществува във Великобритания и Ирландия от 2004 г. “Употребата им е масова, а достъпът до тях е толкова лесен, колкото до цигарите”, твърди Бакалов.
Ежедневно през летището в София преминават около 10 хил. пратки, около 150 от тях съдържат химически вещества. Митничарите отсяват около десетина, след повторно пресяване изпращат за анализ в лабораторията една. От 60 изследвани пратки за последните шест месеца 45 са показали положителни резултати. До момента над
150 кг е заловеното количество
легална дрога на митница “Аерогара София”. Част от пратките са с подател от Испания, където дизайнерските наркотици също не са незаконни. Макар и не толкова масово, пратките с legal high влизат у нас и от Гърция и Италия.
“За съжаление в Европа няма обща политика по отношение на наркотичните вещества в административната и в наказателната област. Имаме общи правила и регламент по отношение на прекурсорите, които служат за производство на наркотиците, както и обща стратегия за борба с наркотиците, но не и законодателство в тази област”, обяснява Иван Кучмов, експерт-химик в отдела за митническо разузнаване и разследване на наркотици, оръжия и прекурсори към Агенция “Митници”. В Румъния и в Ирландия дизайнерската дрога вече е криминализирана. Полша предвижда налагане на административен контрол върху магазините, предлагащи легални наркотици. В Сърбия, Македония и Турция новата дрога все още набира скорост. Вече няма незасегната държава на Стария континент.
“Намираме механизъм да задържим всяка пратка, която идентифицираме като дизайнерски наркотик. Независимо дали попада под контрола на закона или не. Измъкваме се с чл. 4, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, където пише, че за аналозите се прилагат същите мерки за контрол. Намираме аналогии: било то химическа – на молекулата на веществото, или аналогия на въздействието по изнесени данни. На базата на това успяваме да ги задържим. Едно е сигурно – няма да им ги върнем”, заявява Кучмов.
Той обаче обяснява, че органите на досъдебното и съдебното производство са много затруднени, защото в съда са нужни допълнителни експерти, за
да се стигне до присъда
“По този въпрос не сме големи оптимисти”, признава митническият служител и призовава за законови промени, които да улеснят процедурите по криминализиране на наркотични вещества. В момента за включване в закона са определени 26 нови субстанции, но докато това стане, ще се появят по-нови. “От години неуспешно се опитваме да извадим списък в подзаконов акт”, казва Иван Кумчов. Според него освен трите списъка в закона трябва да има четвърти в отделна наредба, с който моментално да се забраняват за употреба съмнителни вещества, докато се прецени доколко са опасни и в кой от основните списъци да влязат.
Подобен опит са натрупали и в отдел “Наркотици” в Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” в МВР. Антимафиотите също настояват за законови промени, чрез които включването на нови забранени вещества да не минава през парламента. Те смятат, че целият забранителен списък трябва да се изведе в наредба или поне да се създаде гъвкав подзаконов нормативен акт специално за дизайнерските наркотици.
Оперативни работници, пожелали анонимност, разказват, че за пръв път са се запознали с проблемите на новите дроги през февруари на международна конференция в Бразилия, организирана от американската служба за борба с наркотиците ДЕА. На форума въпросът повдигнал румънският представител, който обяснил, че съседката ни е “залята” и има няколко смъртни случая.
ГДБОП разби група за разпространение на дизайнерски наркотици за пръв път през юни. В къща в местността Камбаните край София е намерена лаборатория. Там се е обработвала с химикали тревна маса. Пакетирали са се и някои субстанции, които са пристигали в насипно състояние, други са се внасяли в готов вид. За нуждите на пласмента у нас е била регистрирана литовска фирма. Търговията се е извършвала основно през интернет, доставките са минавали през обикновени куриери.
“Тази група беше оторизирана за България – да вкарва само тя и да дистрибутира на всички останали. Шефовете са хора от бившите съветски републики. Има един, който е на върха, в някои страни го издирват, в други вече има влязла в сила присъда”, обясняват антимафиотите. Българският представител е бил юрист, а съпругата му – счетоводител, всички документи на фирмата за интернет търговия, която са управлявали, са били напълно изрядни. Намерени са разпечатки на цялото законодателство, което би могло да се използва срещу групата. Надписите на опаковките като “сол за вана”, “тор за растения” и дежурното “не е за употреба от хора” целят да се избегнат лекарствени и хранителни регламенти, обясняват от ГДБОП.
Оттам разказват, че “централите” на организации за търговия с дизайнерска дрога
приличат на корпорации
– с научно, правно, маркетингово, търговско, счетоводно и рекламно звено. Първата се е зародила в прибалтийските републики със спонсори от Русия и САЩ и с производство в Нова Зеландия. Именно строгата й йерархична структура е пречката пред българските мутри за навлизане в този бизнес, обясняват от ГДБОП. Родната организирана престъпност можела да претендира само да бъде представител, но засега не правела и това.
Антимафиотите подобно на митничарите са опитали да използват срещу разбитата група законовата разпоребда за наркотичните аналози, но неуспешно.
Въпреки това монополът е бил разбит, но в този момент навлезли магазините “Нирвана”. От тях не се пласира само на вътрешния пазар, а за “половин Европа”, обясняват оперативните работници. Те намекват, че са събрали много информация и са готови да действат моментално, но когато законът им даде зелена светлина. “Това, което правим в момента, е да им създаваме пречка да не могат да работят толкова спокойно. Опитахме се с първата група да влезем по-твърдо, но определението “аналог” не се изтълкува, както на нас ни се искаше”, обясняват антимафиотите. И прогнозират, че в дните между евентуалното гласуване в парламента и съответното обнародване в Държавен вестник настоящата група сама ще напусне страната. От ГДБОП обменят информация с колегите си от съседните държави, където новите дроги все още не са навлезли масово. “Идеята е тези мерки да се предприемат от група страни, за да не си прехвърляме топката”, смятат антимафиотите.
Но въпреки че проблемът с дизайнерските дроги е докладван на най-високо ниво и в Агенция “Митници”, и в МВР,
в парламента не знаеха
за него. Промените в закона за контрол върху наркотичините вещества традиционно се правят от здравната комисия в НС. Председателят й Десислава Атанасова от ГЕРБ в момента отсъства по здравословни причини, замества я Даниела Дариткова, също от групата на управляващите. След като направи проучване, тя обясни, че в здравното министерство имат готовност да внесат проекти за законови промени и за нова наредба. В МЗ са се спрели на варианта, предлаган от Агенция “Митници” – да се създаде подзаконов ограничителен списък, в който моментално да влизат установените от службите нови вещества, а след като се определи нивото им на опасност, да отиват в основните забранителни списъци. Дариткова благодари на “ТЕМА”, че вниманието на здравната комисия е било насочено към важния проблем с дизайнерската дрога, и се ангажира да задвижи законовата процедура до две седмици.
Д-р Цвета Райчева, директор на Националния център по наркомании,
и Райна Илиева, експерт към Националния фокусен център към НЦН:
Наркотиците следват ритъма ни на живот
Каква е предисторията на дизайнерските дроги? Известно е, че част от наркотиците са създадени при търсене на нови лекарства.
Цветана Райчева: Всичко започва с Александър Шулгин, химик с диплома от Харвард, изследовател на психоактивните вещества, който работи с американската агенция за наркотици ДЕА. Първият му интерес е бил към екстази MDMA (3.4-метилен диоксиметаамфетамин). Шулгин и бъдещата му съпруга Анна, която е психолог, установяват през 70-те години, че вълшебното хапче улеснява общуването и подпомага психотерапевтите и психоаналитиците в работата им с пациентите. След това с разрешение на ДЕА Шулгин отваря лаборатория до дома си и създава над 230 нови вещества. Работи основно с фенетиламин и триптамин, които са в основата на халюциногените. Издава две книги, в които описва синтеза на различните вещества. Лабораторията му е затворена през 1994 г., но бутилката със злия дух е отворена.
Кога се появява законната дрога у нас и как набира скорост разпространението й?
Ц.Р.: Дизайнерските дроги са ново явление за България, въпреки че понятието не е ново. Те модифицират съществуваща химическа структура с цел да се заобиколи законът и да се оптимизира ефектът им. Така се създава ново химическо вещество, което е вън от списъка на забранените – lеgal hight, или законна дрога. В това явление освен синтетичните дроги влизат и растителни смеси, в които не е задължително да има синтетично вещество. Разпространението на новите вещества е легално, с агресивна маркетингова стратегия и за разлика от другите наркотици става без намесата на дилъри и престъпни групировки, тъй като това са законни вещества. Засега наподобяват основно действието на канабиса или амфетамините.
Райна Илиева: Първите официални сведения за присъствие на ново наркотично вещество у нас получихме през 2007 г. от Научноизследователския институт по криминология и криминалистика. Ставаше сума за пиперазини, синтетични наркотици, сходни с амфетамините. След като влязоха в забранителния списък, не са засичани у нас. На тяхно място обаче се появи т.нар. спайс. Динамиката е следната – появяват се, задържат се за известно време и след това изчезват. На тяхно място идват други – от нова химическа група, с нова химическа формула.
Ц.Р.: Според официалната информация, която имаме в центъра от 2007 г., разпространяваните у нас вещества са основно от големите групи – пиперазини, триптамини, синтетичните катинони и т.нар. синтетични канабиноиди. От катиноните най-известното наркотично вещество е мефедронът. От октомври т.г. вече има решение на Съвета на Европа, оценка на риска и предложение към страните членки да го включат в забранителните списъци на законодателствата си. Според проучване, направено във Великобритания, мефедронът е четвъртото по употреба вещество в местата за забавление след екстази, канабиса и кокаина. Употребата му там доби много бързо големи размери. В момента на употреба мефедронът има психични ефекти като тези на екстази – повишава настроението, подобрява общата стимулация, говоренето, усещането, че ти е добре. Сред нежеланите психологически ефекти са елементите на налудности, халюцинации, параноя. По краткотрайния си ефект и нуждата от повтарящи се вземания мефедронът прилича на кокаина. Все още не се знае при дълготрайна употреба какви ще са дългосрочните последици. Във Великобритания има описан случай на човек, употребявал дълго мефедрон по всякакъв начин – инжекционно, чрез смъркане, дори ректално. Съмненията са, че е развил зависимост към веществото. Има със сигурност установени два смъртни случая при употреба на мефедрон и още 37 случая с фатален край при комбинация между мефедрон и други вещества. Другите нежелани ефекти са повишеното кръвно налягане, невъзможност за концентрация, тахикардия, параноя, скърцане със зъби, както при употребата на амфетамини. Типично за мефедрона е и, че приелите го спят много. Това е едно от най-добре изучените вещества и най-често използваните в Европа. След забраната му във Великобритания само седмица по-късно се появява нафиролът – вещество с подобно действие, но от друга химическа група – на пировалероните. Така забранителният режим поставя други предизвикателства – поява на нови вещества и на нелегалния пазар. Новите дроги са чисти само докато са легални. Минат ли в нелегалност, чистотата им се променя.
Какъв е профилът на хората, които посягат към тях?
Ц.Р.: Това са хапчета за танцуване, за партита и нощен живот. Типични са за местата за забавление. Използва се от социално функциониращи хора. Мефедрон употребяват тези, които употребяват екстази и кокаин.
Новите дизайнерски дроги наподобяват действието и ефекта на вече установените. Катиноните копират ефекта на стимулантите. Т.нар. синтетични канабиноиди действат като тревата – с разликата, че ефектът от тетрахидроканабинола е доста по-мощен. Интересното при тях е, че като химическа структура нямат нищо общо с тетрахидроканабинола. Т.е. те действат на същите рецептори както тетрахидроканабинола при марихуаната, но са от друга химическа група.
Има ли доказано предозиране и с хапчетата за парти?
Ц.Р.: Тетрахидроканабинолът е частичен агонист на рецептора. Докато сред новите синтетични канабиноиди има такива, които са пълни агонисти и при тях съществува опасност при предозиране от повишена смъртност.
Преди три години започна процес за установяване на това какво представлява спайс – дрога, разпространявана чрез интернет продажби. Продуктът е рекламиран като легален заместител на марихуаната, като смес от различни растителни видове с психоактивно действие. След по-подробното му изследване се откри, че психоактивните съставки в него не са билките, а синтетичните канабиноиди, с които се обработва растителната маса. Те са активни в малки дози и с тях може да има предозиране. Данните от токсикологичните отделения сочат, че при предозиране с Мефедрон пък се появяват хипертония, тахикардия, потене и халюцинации, параноя. Това е острата токсикологична реакция при употребата на веществото.
Какви са постефектите от дълготрайната им употреба?
Р.И.: Това, което вероятно ще се случи при по-дълга употреба, е психологична зависимост, тъй като има увеличено влечение. Загуба на контрол е един от симптомите на зависимостта. Все още поне в ЕС няма проучвания на базата на клинични наблюдения, защато на този етап много от употребяващите легални дроги взимат и амфетамини, кокаин, екстази, пушат трева. За да се получи обективна информация за тези вещества и да се проучи дългосрочният им ефект, са необходими научни изследвания. Засега има данни само от токсикологията, направена е оценка на риска на пиперазините и катиноните. Има данни, които ни карат да предполагаме предпоставки за създаване на зависимост, но все още не разполагаме с клинични изследвания.
На какъв етап от промяната на законодателството сме?
Ц.Р.: В момента тече процедура за поставянето под контрол на катиноните и синтетичните вещества. Промяната на Закона за контрол над наркотичните вещества ще направи процедурата за включването на веществата в приложенията към закона по-бърза. Сега, за да влезе едно ново вещество в приложението, се изисква промяна на закона. Идеята е да има междинен списък, в който новите вещества да влизат по-бързо. След това ще се преценява в какъв период те да влязат в официалните списъци.
Как се решава проблемът с легалните дроги на европейско ниво?
Р.И.: Забраната на новите наркотици в ЕС също не става бързо. Работи се на три етапа. Системата за ранно предупреждение събира пълна информация за веществото, включително има ли приложение в медицината, коя група го употребява и т.н. Ако от събраната информация се установи, че крие риск за здравето на тези, които го употребяват, Европейският център и Европол излизат със съвместен доклад, който би могъл да доведе до оценка на риска от употребата му. След като се събере допълнителна информация, се подготвя доклад с оценка на риска – здравен, социален, за участието на организирана престъпност и т.н. Докладът се изпраща до Европейската комисия и Съветът на ЕС взима решение дали веществото да бъде поставено в европейски мащаб под контрол.
Кой ще спечели в крайна сметка в това надбягване според вас – престъпната индустрия или разумът?
Ц.Р.: Ние тичаме след тях. Никой не може да предположи какво ще е следващото вещество. Броят на новопоявилите се дроги расте. Никъде няма данни колко са употребяващите ги. Появата на наркотиците следва ритъма ни на живот. Цели десетилетия се търсеха опиятите, които доставят релакс. След това дойде ред на новия етап и търсенето на стимуланти. Новите вещества все още нямат лош имидж, тъй като са на таблетки, а таблетката все още не се свързва с рисковото поведение както инжектирането. Най-големият проблем при новите дроги е полиупотребата им. Тя вече е факт и се очаква да придобива още по-големи размери. Веществата се смесват с кокаин и други стимуланти, също така и с алкохол.
Това, което тепърва предстои да се направи в ЕС, е интервенции за превенция и намаляване на социалните и здравните вреди, свързани с веществата, използвани на места за забавление. Сред предвидените мерки е осигуряването на безопасна обстановка там, където се събират младите хора. Те трябва да имат достъп до помещение за охлаждане, възможност за бърз транспорт с линейки до спешни медицински центрове, обучени служители на младежките клубове за оказване на първа помощ.
