Самото светилище е заемало значителна част от площта, на която по-късно е построена базиликата, както и от прилежащото й пространство на изток и юг . Запазени са само части от основите на стените му, включени в конструкцията й. Стените са изградени от речен камък със спойка от глина, оцелели във височина от един до няколко реда. Положени са направо върху пясъчната скала – специфична техника на градеж, прилагана повсеместно в Мелник чак до Възраждането, при която между камъка и скалата се получава спойка със здравината на бетон. Архитектурните останки маркират план с форма на правоъгълник, близък до квадрат – характерен за тракийските светилища . Външните размери на светилището са: по оста изток-запад – 15 м, по оста север-юг – 18 м. Дебелината на зидовете е 0,80 м, а от запад – до 1 м. Вътрешното пространство е разделено на две части, които са били свързани с вход в общата им стена. Южната част е правоъгълна по план, с надлъжна ос изток-запад. Вътрешните й размери са: дължина – 13,20 м, ширина – 5 м. Смятам, че това е бил храмът на комплекса, в който трябва да се е намирала статуя на почитаното божество, вероятно поставена върху откритата ара. Зид с дебелина 0,60 м, граден от камък на бял хоросан, го разделя на две нееднакви части, с вход помежду им. Западната част е с по-големи размери. Тук е бил входът откъм северната част на светилището. Тя също е правоъгълна, с надлъжна ос изток-запад, и с вътрешни размери. дължина – 13,20 м, ширина – 10,20 м. Докато храмът е бил изцяло покрит – най-вероятно двускатно, с дървена конструкция и отгоре с керемиди, то втората част на светилището, според мен, е била само частично покрита. Отвътре покрай стените е имало дървени навеси, крепящи се на тях и на дървени подпори, покрити отгоре с керемиди. Доказателство за това е установеният върху скалата насип с дебелина 1-1.5 см, изпълнен с горяла пръст, с въглени и с фрагмен ти от керемиди. Той дава представа за трасето на стените и за местата, където те изцяло са били демонтирани при изграждането на базиликата. Тази част на светилището е имала функцията на ограден с каменни зидове двор, като под навесите вероятно поклонниците са поставяли даровете си (оброчни плочи и други предмети), а може би и под тях са преспивали. Дворът е бил настлан с тухли направо върху скалата – за това се съди по намерената in situ, край основата на южния Т-образен стълб на базиликата цяла тухла. Не е ясно дали е имало и каква е била подовата настилка на храма. Възможно е за целта да са били използвани част от откритите Мрамор-1, ни плочи, по-късно покривали подовете на бази-|ликата в различните й периоди. Разкритата в храма калдаръмена настилка е по-късна, свързана с базиликата, в която тази най-сакрална част на светилището е била адаптирана като преддверие с пейки.
Източник: www.ric-bg.info
