Материал на Златина Зехирова, https://www.dnevnik.bg/
За първите десет дни на новата учебна година около 80 деца в училища и детски градини се оказаха с положителен тест за коронавирус, а няколкостотин ученици и учители бяха поставени под карантина, обяви Министерството на образованието.
Над 700 хил. ученици не бяха влизали в класните си стаи от март заради пандемията от COVID-19, а възобновеното присъствено обучение повдига много въпроси за сигурността на учебна среда (особено при очакваната по-интензивна циркулация на вируса през зимата), за тестването като метод за преценка на евентуална изолация и за потенциала за заразяване на семейството и училищния персонал. „Дневник“ обобщава препоръките на европейските институции и стратегията на българските здравни и образователни власти.
Кой трябва да бъде тестван
В проучване на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията логично е посочено, че целите на тестването в учебните заведения са няколко. На първо място е ранното установяване на случаите на коронавирус сред ученици и персонал, за да може да се търсят контактни лица и да се прилагат ограничаващи заразата мерки. Следващата задача е да се откриват заразени от рисковите групи ученици и служители в образователната система, а третата – да се подпомагат научните изследвания, които се занимават с ролята на децата в разпространението на COVID-19.
Документът посочва насоки за тестването, но не определя цели или задължения, които държавите членки на Евросъюза и Великобритания трябва да достигнат или изпълнят. Според текстовете всички ученици и служители, които имат симптоми на новия коронавирус трябва да бъдат изследвани за SARS-CoV-2 (вирусът, който причинява болестта COVID-19).
Има обаче уточнения и за държави с ограничени възможности, каквато е България. Тези страни приоритетно трябва да:
– тестват ученици и персонал със симптоми, които са в редовен контакт с хора в риск заради хроничните си заболявания
В документа на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията е посочено още, че и хора без симптоми, които обаче са изложени на висок риск (в близък контакт) „може да бъде преценено да бъдат изследвани за SARS-CoV-2“. Според критериите, изложени на висок риск от заразяване в училищна среда са хората:
– които са прекарали повече от петнайсет минути с доказан случай на COVID-19 (напр. в междучасие, спортни дейности, кафене, физкултурен салон и др. )
– които споделят общи спално помещение, кухня или баня
Документът определя хората, които са били за по-малко от 15 минути лице в лице с COVID-пациент или в затворено пространство на два метра от него, като изложени на нисък риск.
Защо не се препоръчва затваряне на училища
В публикацията си Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията цитира проучване, което показало, че децата имат по-голям брой социални контакти от възрастните, като това се свързва и с образователните институции. Съответно, училищният персонал също има завишен брой социални контакти – както с ученици, така и с колеги. „Много държави затвориха училищата и детските си градини, за да ограничат предаването и смекчат влиянието на пандемията от COVID-19. И все пак, въпреки че има все повече доказателства за слабото въздействие на коронавируса върху деца, цялостната роля на децата в разпространението на коронавируса остава неизвестна“, пише в документа.
В друго проучване, публикувано на страницата на центъра, се посочва, че заразените деца като цяло рядко проявяват симптоми, а когато има проявления на заболяването, разпространяват вируса в сходни количества като на възрастните – съответно заразяват като тях. Неизвестно е обаче доколко заразни са заразените деца без симптоми.
Не на последно място: много са малко документираните огнища на COVID-19 в училища, а и е трудно да бъдат установени заради безсимптомното протичане на заразата при децата. Но дори и проучването на малкото огнища в образователна среда показало, че предаването на инфекцията от дете на дете в училище е необичайно, а и е твърде трудно училището еднозначно да бъде посочено като причина и място за заразяването.
„Ако се спазват дистанция и хигиенни мерки, училищата е малко вероятно да са по-ефективна среда за предаване на вируса, в сравнение с други места за прекарване на професионалното и работно време със сходна гъстота на хора“, се заключва в проучването, и се посочва, че липсата на симптоми прави ключово важна ролята на тестването.
Добре изпълнената стратегия за тестване в училищната среда може да играе важна воля в предотвратяването на предаването на вируса
Стратегията на България
Изследването по PCR метода е посочено като част от задължителния протокол за поведение при съмнение за коронавирус и за българските училища. Според насоките за действие на училищните власти, разработени от Министерствата на здравеопазването и на образованието, към тестването се пристъпва след консултация със семейния лекар.
Ако някой ученик е положителен за коронавирус, то родителите му трябва да информират директора на училището, който от своя страна да се свърже с Регионалната здравна инспекция (РЗИ), за да предостави списък с учителите и учениците, които са били в контакт. Записано е, че „идентифициране на контактните лица и мерките, които да се предприемат в училището, се разпореждат от РЗИ“. С други думи: може да се заключи, че, ако РЗИ след епидемиологично проучване не разпореди изследване за сметка на държавата, то тестването за коронавирус, ще е за собствена сметка.
Здравните инспектори определят и кой да бъде поставен по 14-дневна карантина, като през това време обучението продължава в електронна среда.
Образователният министър Красимир Вълчев неколкократно коментира, че не е възможно всички учители и ученици да бъдат тествани преди началото на учебната година. Стратегията, която властите прилагат засега е при съмнения за зараза при дете то да се тества за сметка на държавата. „Нямаме случай на човек, отказал изследване при съмнение за коронавирус. Напротив, проблемът е да осигурим на всички желаещи тестване“, коментира главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев.
