Юристът Татяна Дончева е бивш депутат и член на ръководството на БСП, сега лидер и основател на „Движение 21“. Била е и прокурор, а сега продължава да работи и като адвокат.
Г-жо Дончева, ток и роми – това ли е дневният ред и стои ли нещо зад тези теми?
Проблемът с тока не е изкуствено създаден. Още миналата година преди парламентарните избори стана ясно, че нашата структура на цената е такава, че предполага увеличение до нива, които голямата част от българите не могат да плащат. Причината е в микса на цената.
Единият от начините за решаване на проблема е да се договорим с контрагентите по договорите, че тези цени са нереално високи и да ги смъкнем по взаимно съгласие и по пазарни причини. Другото е през регулатора. Как през регулатор, е един голям въпрос, защото цената на тока и цената на водата би трябвало да имат и социални параметри. Не всички компоненти на нашия живот трябва да бъдат пуснати на пазарен принцип. Водата и тока трябва да имат социален елемент и всички граждани да имат възможност да си ги позволят до определени параметри. Това означава, че държавата трябва да има контрол върху производството или върху разпространението на тези две стоки. В перспектива това означава – на първо време да осигурим пазарна цена, която ме уверяват специалистите, ще бъде по-ниска от сегашната и, ако и това не помогне, сериозно да се размислим трябва ли да бъдат частни дружествата за доставка на ток и вода.
Казвам това, разбирайки, че ще си навлека някакви „пазарно мислещи“ хора, които ще твърдят, че съм бившата комунистка, която не може да се откъсне от своята природа, но аз разсъждавам прагматично. Животът в една държава е стандарт, бит, който трябва да осигурим на огромната част от населението.
За национализация ли говорите?
Реприватизация, изкупуване на частни собствености е нещо, което се практикува по света. Различни държави в различни исторически периоди са реализирали един процес в една посока, после – в обратна, в зависимост от нуждите си.
А сега как ще се получи отлагането, намалението на увеличението, което се готви?
Трябва да е ясно, че при сегашното управление на ГЕРБ всички критични сфери – министерства, институции, където има тежки конфликти, тежки проблеми, където изискват се непопулярни мерки, са дадени на някой друг, но не на ГЕРБ. Ако ГЕРБ си мисли, че това не се забелязва от широките народни маси, международните наблюдатели, или тези, които трябва да видят, просто бъркат. Няма как да управляваш, ако не управляваш най-критичните процеси. Твоята работа в едно управление е да решаваш проблеми, а не да ги хвърляш на някой друг, като отговорност и да обясняваш, че ти нямаш нищо общо с тях.
А няма ли накрая да излезе, че Бойко Борисов е намалил цената на тока?
Тези театрални постановки са извън интереса ми.
Защо казвате, че с политиката си Брюксел е довел до сегашната ситуация с ромите?
По отношение на нашето съжителство с циганите, ние имаме своя история. Тази история в 45-те социалистически години е била свързана с инвестиции в бита на това население, инвестиции в образованието, инвестиции в заетостта му, инвестиции в това един определен процент от този етнос да влизат по малко по-облекчен ред в престижни училища, университети. Всичко това, аз си спомням от времето на своята младост, ние сме приемали като форма на несправедливост по отношение на себе си. Но от позицията на времето виждам, че в това е имало много дълбок смисъл за тяхната интеграция. Сега имаме роми, които живеят заедно с българи, които живеят къща до къща, децата им ходят в едно и също училище, те пазаруват в една и съща квартална бакалия и пият кафе в едно и също квартално кафене. Тези хора нямат на практика разлика в бита си. Децата там имат мечти, амбиции и там нещата вървят по друг начин.
Разбира се, ромският етнос има неща, в които е силен – те са свързани повече със спорта, изкуството, а българчетата са по-силни в други неща, и това е изключително естествено. Същевременно имаме много големи маси в ромските гета на големите градове и в някои части на Северозападна и Централна България, където има големи маси скотове, които са изключително агресивно настроени, бедни. За тях е въпрос на живот и смърт физическото им оцеляване. Няма къде да ги изгоним. По отношение на тези хора ще трябва да сменим държавната политика.
В каква посока?
Ако 15 години под влияние на Брюксел, на „Отворено общество“ и на Сорос сме разсъждавали така: Да има училище в Столипиново е недопустимо, защото това било сегрегация, че учителите щели да вървят в един учебен план, който отговаря на подготовката на децата и ще държи сметка те да усвояват материала – това било отживелица. Ние ще направим десетилетие на ромското включване, ще раздадем едни пари, за да облечем в костюми „Армани“ няколко ромчета, високопредставителни, а останалите какво?“. Ние имаме традиции, държавата трябва да има политика и да отдели ресурс за това. Да, българите ще кажат: „Много е несправедливо да отделите пари за осигуряване на работни места на тях, а не на нас“. Да, ама иначе трябва да водим война. Аз мисля, че ние нямаме интерес от тази война. Ние трябва тепърва да осъзнаем обстоятелството, че ще живеем заедно, че това може да има неудобства и недостатъци, но и предимства и също така, че е хубаво хора, които ще живеем на едно място, да си направим живота удобен.
Гърмен и „Орландовци“ не е ли точно войната, за която говорите?
Какво е това, което се води? На автобусна спирка едни с маски пребили баща с две деца, които са очевидно ромчета. Без никакъв повод, без причина, без да са агресивно настроени. Видях ги по кадрите – те са прилично облечени.
Споделяте ли тезата, че случващото се е свързано с местните избори през есента?
Ние много години експлоатираме невежеството на голямата част хора в този етнос. И политическите сили, определени политически сили, са пряко виновни за това, което се случва защото в главите на тези политически лидери е разбирането, че изборите са някаква корида, в която се води битка на живот и смърт – и тук трябва да умрем, но да спечелим нашата община срещу другите. Това са едни глупости. Нашият живот е много над това – спортните състезания, политическите състезания са важни, ангажират енергията на много хора, но това не е въпрос на живот и смърт. Те трябва да осигурят условия ние да живеем по-добре, по-приятно, по-организирано, по-удобно за всички нас. Това е смисълът на всичко, което правим.
Ние на циганите трябва да можем да им дадем изява на това, в което те наистина са добри. Да поемем другото, в което ние сме по-добри, и да вървим нанякъде. А трудовите навици на циганите може да ни изглеждат доста съмнителни, ама да погледнем и себе си, защото нашите млади поколения не са се засилили толкова много да работят. И те имат за примери мутри и мутреси, хора возещи се на суперскъпи возила и по възможност режещи пари в „Син Сити“. Това, което се забелязва и не се е виждало в предишни години е едно ожесточаване на етносите. И от циганите има същото отношение към нас, което е също предизвикано.
Предлагате образователен ценз за избори, как може да се въведе?
Под образователен ценз говоря, като разбирам, че в Конституцията това избирателно право е всеобщо и равно, но в годините назад много политически сили използваха това невежство на етноса, за да ги направят едни марионетки, за да дадат на ромските лидери да им носят гласовете на общността срещу възможности за сенчест бизнес. Сега няма защо да се правим на ощипани кой организирал джебчийките, кой организирал серийните крадци, кой ги изнесъл в скандинавските страни, кой ги внесъл обратно – всичко това е известно кога и защо е станало и срещу какво. Ние можем да ограничим участието в изборите на неграмотни хора по всякакъв начин, включително с машинно гласуване, включително със съдържание на бюлетина, за която все пак трябва да покриваш ценза и общо взето пак да постигнем същия ефект.
Какво имате предвид?
Американците какво правят – слагат ти една сложна бюлетина и ти не можеш да се оправиш с нея, защото не можеш да я разчетеш.
И нашата бюлетина е неразбираема за някои избиратели, но партиите не пречи да използват гласа им.
Това ще означава престиж на политическите сили, които кажат, че няма да използват циганите. Който иска от тях да ходи да гласува, но няма да ги използваме организирано, няма да ги тласкаме към това да участват в изборите, няма да ги купуваме и продаваме – да видим какъв ще е резултатът.
Обявихте, че може да подкрепите Йорданка Фандъкова на местния вот. Няма ли алтернатива тя?
Има време – до месец – месец и половина преди старта на изборите да се произнесем по този въпрос. Сега, в етапа на подготовка, той е силно преждевременно изваден. Това, което сме обявили, че можем да подкрепим и действащи кметове, стига те да са изявени, уважавани от общността, некорумпирани, необвързани с корупционни схеми.
На мястото на АБВ в парламента бихте ли участвали в сегашната управляваща коалиция? Не. Не, защото ще ни занимават други съображения, а не участието във властта. Участието във властта е смъртоносно от позицията на АБВ.
А за БСП сегашната ситуация смъртоносна ли е?
БСП е в период на разпад, за който имахме възможност да си говорим преди години. Тогава малко хора ми вярваха, че говоря това, което виждам, а пък аз говорих така, не защото съм екстрасенс, а защото има логични неща в този живот. И когато сам копаеш ямата си, накрая падаш в нея.
Кой изкопа ямата за БСП?
Много хора по времето на Станишев, но не само Станишев. Много хора конформисти, много хора в ръководството, които подценяваха факта, че БСП губи интелектуална база в цялата страна, че губи интелектуално превъзходство в общините, че във все по-малко общини остават авторитетни хора, които да са свързани с БСП, дори когато не са нейни членове. И неминуемо се стига до момента, когато БСП губи структурите по места, остават двама-трима души – създавачи на протоколи за избор на делегати, съветници, конгресмени и всякакви други, но не и хора, ползващи се с обществено влияние, които могат да свършат някаква работа. Известен брой избори го криеш това нещо зад формулите „независим“, след което се оказва, че царят е гол и че ти нямаш нищо в страната. Междувременно твоят изконен електорат застарява с изключително главоломни темпове, а нов прием няма, защото не е престижно. Защото БСП се свързва с регрес и консерватизъм. Това са ключовите фактори за онова, което се случи на БСП. Те не искаха да си дадат сметка за това, не искаха да го признаят, твърдяха, че всеки, който им го посочва е враг.
Тактика ли е да правите „Движение 21“ без фанфари?
Структурирането на партия е хамалска работа. Изисква ходене по страната, срещи в различен формат с хора, които са готови да рискуват, готови са да станат съмишленици, готови са да организират нещо около себе си. Това е една малко комитетска работа, която трябва да се свърши. За нея няма нужда нито от фанфари, нито от червена пътека.
– See more at: http://topnovini.bg/node/614877#sthash.GyEaBduU.dpuf
