Тангото – възниква в Аржентина. Съчетава в себе си елементи от характерни испански, уругвайски, кубински и аржентински танци. Тангото е в размер 4/4
и умерено темпо.
В края на XIX век в столицата Буенос Айрес пристигат големи групи млади
мъже, емигранти предимно от Испания. Танцувайки страстно на дансинга, те се опитват да спечелят вниманието на младите момичета. Така тангото се превръща в пламенен танц за двама, в който любов и омраза, предизвикателство, ревност и нежност се сливат в едно. Още в първите десетилетия на ХХ век тангото завладява цяла Америка, а скоро след това и Европа. Самба – възниква като танц на чернокожите роби, докарани от Африка в земите на днешна Бразилия. Днес самбата е не само национален танц на Бразилия но и символ на популярния в цял свят карнавал в Рио де Жанейро.
За разлика от другите танци с латиноамерикански произход, при които голяма роля имат ударните инструменти, тангото традиционно се изпълнява от мелодични инструменти с мек и дълбок тембър като бандонеон и китара.
Днес тангото звучи в изпълнение на най-разнообразни инструментални
състави за танцуване и като музика в концертните зали.Фолклорът на всеки народ е съвкупност от песни, свирни, танци, пословици и поговорки, приказки, обичаи… През годините той се спроменя и обогатява, но продължава да носи душевността на хората, които са го създали. Както разграничаваме българския от чуждестранния фолклор, така по характерни белези разпознаваме народното творчество от различните краища на България. Историческото минало и произходът на населението, географското положение и природните дадености, начинът на живот и поминъкът на хората слагат своя отпечатък върху песните, свирните, хората, говора, обичаите и носиите.
