Писменият анонимен държавен изпит да бъде на национално ниво на две сесии през годината и оценката да се извършва само от действащи висши магистрати и конституционни съдии. А ако даден юридически факултет има успеваемост под 50%, да му се отнема акредитацията.
Това предлага Съюзът на юристите в България (СЮБ) в становището си по проекта за нова Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“. То е подписано от председателя на организацията Владислав Славов и е изпратено до вицепремиера и министър на образованието Меглена Кунева и до министъра на правосъдието Екатерина Захариева.
От СЮБ посочват, че подобен ред за отнемане на акредитация има в Румъния. Освен това от организацията подчертават, че дори в бившия Съветски съюз, държавните изпити по право се полагат в университет, различен от този, в който е обучаван студентът. Опит, който не е въведен преди години в България, защото имаше само един юридически факултет.
„Не можем да постигнем и гаранции за обективност на оценяването на студентите, след като оценяващият е обучител и това е форма за оценка и на преподавателската му дейност“, заявяват от СЮБ.
И напомнят, че миналата година Съюзът на юристите събра изявени юристи от трите власти, деканите и преподаватели от 9-те юридически факултета у нас. „Синтез на статуквото като оценка на състоянието на юридическото образование бяха думите на наш виден юрист и изявен професор от СУ: „Уважаеми колеги, произвеждаме брак!“, пише в становището.
Позицията на СЮБ е, че промените в наредбата няма да се отразят съществено на повечето слаби места в действащия модел на юридическото образование.
Първият проблем, който според Съюза на юристите няма да намери разрешение, е за твърде големия брой на юридическите факултети. Те са 9 и Министерството на правосъдието също признава, че са много за България. „Още в края на 90-те години в МОН беше изработен проект на постановление за пребразуване на съществуващите юридически факултети и свеждането им до не повече от пет. Такава промяна е в компетентността на Министерски съвет (чл. 9, ал. 3, т.3 ЗВО) и е наложителна с оглед количеството и особено качеството (знанията) на завършващите студенти“, посочват от СЮБ.
И изтъкват като допълнителен аргумент, че шест от деветте факултета не са образувани по реда, предвиден в Закона за висшето образование. „Сезирали сме Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), която не само че от дълги години не взема мерки, но и легализира тези факултети, на основание § 60, ал.1 от Преходните и допълнителни разпоредби на ЗВО (ДВ, бр.60/99г.), което меко казано е несериозно при категоричното изискване на закона, че факултет се образува само с акт на Министерския съвет, респ. Народното събрание“, пише в становището.
Вторият основен пункт в него е тежката констатацията за качеството на образованието в някои ЮФ. „Засега единственият обективен източник за преценка са изпитите за придобиване на адвокатски права. На две сесии годишно се явяват около 1300 юристи и успеваемостта е около 25%! Има факултети с нулева успеваемост. Абсурдни са фактите – юристи с отлични дипломи, които не издържат изпита!“, заявяват от СЮБ.
В становището се застъпва тезата, че трябва да се завишат изискванията по отношение на приемния изпит в юридическите факултети с централизиран контрол.
„Съществен елемент за промяна на модела на юридическото образование е завишаване изискванията по отношение подготовката на преподаватели за ВУЗ (чл. 8, т. 2 ЗВО). Законът само маркира това задължение на държавата и би трябвало Наредбата да конкретизира кой обучава преподавателите за юридическите факултети, кой ги квалифицира, кой ги контролира, кой ги оценява и т.н. – тази материя не уредена в проекта“, пише Съюзът на юристите до двете министърски.
И на финала настоява в наредбата да се предвиди промяна в разпределението на държавната субсидия, което да се обвърже с качеството на обучението.
www.legalworld.bg
