Съдебната реформа – темата, създала управляващата коалиция преди половин година, вероятно ще се окаже и най-голямата жертва на нейния разпад. Тя (въпреки публичните аргументи) е и сред причините за най-сериозния трус във властта. Промяна на конфигурацията в управлението (в този парламент или след предсрочни избори) най-малкото ще отложи дори спешни или забавени промени, без които схемите на зависимости и влияния в съдебната система ще продължат.
За една от големите цели на настоящото управление – промяна на антикорупционната комисия към ефективна структура – законопроект беше внесен едва след като правителството остана само от три партии.
Пет дни след като Слави Трифонов обяви, че партията му „Има такъв народ“ напуска коалицията, намирането на мнозинство за прокарване на закони, свързани дори с неотложни промени в системата, вече изглежда невъзможно. Резултатът – съдебният съвет, чиято оставка беше поискана от управляващата коалиция, ще удължи мандата си поне до догодина, а съдебните инспектори – с изтекъл мандат преди две години, ще останат на поста си, съставът на Конституционният съд няма да бъде попълнен, тъй като парламентът не избра двама членове от квотата си.
Без движение остава и заявката за засилване контрола на правомощията над главния прокурор – тема, по която работна група в Министерството на правосъдието подготви законопроект, който по думите на министъра на правосъдието Надежда Йорданова трябваше да бъде внесен до края на юни.
А в деня след като стана известно, че коалицията вече е тройна, в парламента скоростно беше внесен проект за нов закон за антикорупционната комисия, работата по който от „Продължаваме промяната“ посочват като символ и за проблемите в коалицията. Сега предложение за промени има, но вероятността те да намерят подкрепа в парламента изглежда минимална.
При оставка на правителството и нов кабинет или нови избори в застой вероятно ще останат и всички разследвания, започнали срещу модела на предишното управление – като например това на МВР за строежа на автомагистрала „Хемус“.
В следващите дни ще се разбере, дали „Продължаваме промяната“ и партньорите й – „Демократична България“ и БСП – ще успеят да спасят това правителство и да намерят някаква формула на подкрепа в парламента, както и дали договарянето на оцеляването на тройната коалиция, също няма да ограничи реформи и промени в съдебната система и сектор „Сигурност“.
Най-трудните реформи
„Продължаваме промяната“ обвини „Има такъв народ“, че саботира усилията за реформа и не е бил конструктивен партньор, а по неофициална информация работата на коалицията е била съпътствана от постоянни договорки за разпределяне на постове и в съдебната система.
Ключово за липсата на движение по въпроса с инспектората на съдебния съвет, например е, че за избор на членове и главен съдебен инспектор е необходимо квалифицирано мнозинство от ⅔ от депутатите (поправка, приета с промените в Конституцията през 2015 г. – бел. ред.), което коалицията няма в този парламент.
Мандатът на ВСС изтича в началото на октомври. Половината от неговите членове се избират от съдебната власт (процедурата за това вече започна), а другата половина – с квалифицирано ⅔ мнозинство в парламента.
За процедура в рамките на това Народно събрание, ако правителството падне и няма друг кабинет в този парламент, няма да има време, единствената възможност е съставът да бъде подменен частично с избора на представители от професионалната квота (съдии, прокурори и следователи).
Ако след предсрочен вот се стигне до формиране на ново управление, първата възможност за избор на членове на съдебния съвет, на инспектората и за членове на Конституционния съд изглежда чак в началото на 2023 година.
А това означава, че сегашният пълен или частично подменен състав на ВСС, който е критикуван и дискредитиран, ще продължи да управлява още почти половин година. Оставката на членовете му беше неколкократна искана, а в коалиционното споразумение е записано, че съдебният съвет трябва да бъде трансформиран от постоянно действащ в такъв, който заседава на сесии. Срокът за тази реформа беше четири месеца.
Максимално бързо, каквото зависи от нас. Нищо не ни спира освен самите времеви рамки, разписани в законовия процес. С други думи – няма липса на желание.
премиер
Управляващите си бяха дали до два месеца от започване дейността на Народното събрание да се започне процедура за избор за членове на инспектората на ВСС, чийто мандат е изтекъл, и внасяне на кандидатури.
Подкрепа поне за антикорупционен закон
След всички заявки за бърза, спешна и належаща съдебна реформа, на фона на разпаденето на коалицията, „Продължаваме промяната“ обяви три приоритета, около които ще търсят подкрепа (по думите на Лена Бориславова пред „24 часа“ – бел. ред.) актуализацията на бюджета, промени в закона за енергетиката и „отприщването“ на съдебната реформа, което в момента изглежда като избор на нов председател на антикорупционната комисия и прокарването на проекта на управляващите на закон за разделянето на КПКОНПИ.
Напрежението между бившите коалиционни партньори „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“ излежда много изострено и едва ли ще се намерят гласове дори и за избор на председател на антикорупционната комисия преди нейното реформиране (фаворит на „Продължаваме промяната“ е вътрешният министър Бойко Рашков, а „Възраждане“ обявиха, че застават зад следователя Бойко Атанасов).
Те трябва да спрат да съществуват в края на юли, след като в закона беше записано, че влизат в сила три месеца след обнародването им в държавен вестник. Заради делото в КС процесът по преназначаването на магистратите е спрян.
Конституционният съд трябва да е с 12 члена – една трета се избира от парламента, една трета от президента и една трета от пленума на Върховния административен и касационен съд. За избора от квотата на парламента е необходимо обикновено мнозинство, но въпреки това процедура така и не беше открита. На 1 март изтече мандатът на Гроздан Илиев, а още през ноември съда напуса друг представител на парламентарната квота – Анастас Анастасов. Мандатът на конституционните съдии е девет години. Така в момента от 12 има 10 членове.
За да заседава законът изисква кворум от 8 съдии. Решенията се вземат с мнозинство от 7 съдии. Хипотетично това означава, че може да стигне до блокиране на работата на институцията.
Според информация на в. „Сега“ партиите в коалицията не са успели да се разберат кои кандидати да пратят в Конституционния съд, като от „Има такъв народ“ са настоявали за Ива Митева.
Съдебна реформа в радикалния ѝ вид за борбата с корупцията, особено по високите етажи, е не само възможна, но може да се случи в съвсем кратки срокове.
министър на правосъдието на 14 декември 2021
Най-отдавна стои необновен съставът на съдебния инспекторат – председател Теодора Точкова и 11 членове, чийто мандат изтече преди две години (те бяха избрани 2015 година). Членовете отказват да си тръгнат с мотив, че не може да обезглавят институцията. Въпросът дали могат да заемат тези позиции след края на мандата беше повдигнат от Върховния административен съд с искане за тълкуване от Конституционния съд.
„Даването на отговор на поставените тълкувателни въпроси е от съществено значение за осъществяването на конституционните функции и упражняването на правомощията на Ивспектората на ВСС, за отстояване на принципите на демократичната и правова държава, на разделението на властите и на независимостта на съдебната власт“, пишат в искането си върховните съдии.
Какво още е записано в коалиционното споразумение
Сред първите задачи на правителството, записани в коалиционното споразумение, беше закриването на специализираното правосъдие, разделяне и реформиране на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) и трансформиране на във Висшия съдебен съвет (ВСС). Сроковете за тях бяха незабавни, а най-далечният срок за изпълнението им е три месеца. Сред другите акценти в управленската програма са промени в Закона за обществените поръчки, засилен контрол върху работата на главния прокурор.
Управляващите искаха да правят анализ и законодателна промяна на мнозинствата при вземане на решения от пленума на ВСС; преразглеждане на мнозинството, необходимо за избор и освобождаване от длъжност на председателите на ВКС и ВАС с цел изпълнение на препоръките на Венецианската комисия за засилване на тежестта на гласовете на съдийската колегия при избор на председател на ВКС и ВАС, като точното мнозинство следва да бъде уточнено допълнително;
Според споразумението трябва да има парламентарен контрол (отчетност или изслушване) по въпроси, свързани с антикорупционна дейност, спрямо дейността на Инспектората към ВСС пред новосъздадената парламентарна комисия за борба с корупцията и пред Народното събрание. Както и въвеждане на първоначална проверка за почтеност и липса на конфликт на интереси на кандидатите за назначаване в състава на ВСС и неговите комисии, която се извършва от Инспектората към ВСС.
Източник: Дневник
