Освен различни вариации на носталгичен комунизъм, старомоден етатизъм и ляв популизъм, тези хора ги обединяват единствено здравата русофилия и путинофилия
Бившият президент и бивш лидер на БСП Георги Първанов прави опит за ляво обединение на всички политици и формации, отронили се от БСП в последното десетилетие. Заедно с вътрешнопартийната опозиция в Столетницата, те ще се опитат с дружни усилия отвън и отвътре да превземат БСП от окопалата се в нея Корнелия Нинова. Старите нови леви признават, че колкото и да се топи, БСП остава голямото ляво и ще пробват да го вкарат в широка коалиция, ако и да са наясно, че Корнелия Нинова никога няма да предаде крепостта си.
И тя отвърна с контрапредложение – призова отцепилите се от БСП да възстановят партийното си членство. Разбира се, без изключените от партията, като дори не удостои Кирил Добрев с поименно споменаване. Нинова побърза да уточни, че повечето от отцепниците са напуснали партията при председателствата на Сергей Станишев и на Михаил Миков. Тя изтъкна разногласията между тях още преди учредителната сбирка на обединението днес. И отсече вътрешнопартийния напън за изтегляне на предвидения за 11 февруари конгрес с два месеца по-рано, защото няма време по устав за това.
Стари муцуни в ново ляво
Лявото обединение ще се състои от стари и доста изхабени вече политически играчи. Повечето от тях оглавяват формации, които са по-слабо известни от имената на лидерите им. Като „Българска прогресивна линия“ на бившия организационен секретар на БСП Красимир Янков или „Нормална държава“ на бившия червен депутат Георги Кадиев, или различните вариации на „Изправи се!“ на Мая Манолова. АБВ, начело с Румен Петков, пък се радва на още по-мижав успех, както и когато се ръководеше от Георги Първанов, ако не броим номиналната ѝ коалиция с „Български възход“, заради която сега се води парламентарно представена. А след като „Изправи се БГ! Ние идваме“ остана далеч под парламентарната бариера с едва 60 000 гласа на изборите през ноември миналата година, участвалото в коалицията „Движение 21“ на Татяна Дончева благоразумно отказа изобщо да се яви на последния парламентарен вот на 2 октомври.
В начинанието са и стари знакови имена за левицата без собствени структури, като Костадин Паскалев, Георги Пирински, Емилия Масларова, Георги Божинов, Калоян Паргов, Нешка Робева, и по-нови като социологът проф. Иво Христов и евродепутатът Петър Витанов.
Инициаторът на обединението Георги Първанов говори предимно за консолидация вляво във вид на голяма коалиция, а Кристиян Янков – и за модерна лява политика. Съдейки по биографиите на обединяващите се обаче едва ли може да се очаква какъвто и да е модерен криейтив от тях. Освен различни вариации на носталгичен комунизъм, старомоден етатизъм и ляв популизъм, тях ги обединяват, без всякакви вариации, здрава русофилия и путинофилия. От Румен Петков и Светлана Шаренкова, които се изявяват като пажове на посланик Митрофанова и говорители на Кремъл у нас, до Мая Манолова и Нешка Робева – всички в публичните си изказвания декларират „миролюбивата“ си прокремълска ориентация.
Петимни за авторитаризъм, империализъм и олигархия
Както лидерите, така и избирателите на БСП също нямат нищо общо с европейската левица и имат подчертано антиевроатлантическа ориентация. В проучвания на агенция „Алфа Рисърч“, проведени в партньорство с Институт „Отворено общество“ и Центъра за либерални стратегии, електоратът на БСП изпъква като най-русофилски сред парламентарно представените партии, дори повече от този на „Възраждане“.
На въпрос, ако в Европа има ново разделение, подобно на Студената война, къде трябва да се позиционира България, 56% от симпатизантите на БСП казват – в съюз с Русия и Беларус, а едва 21% отговарят – в съюз със страните от ЕС и НАТО. Нагаждането към масови нагласи в полза на авторитарни, империалистически и олигархични режими не е нито лява, нито европейска политика. Така че едно ново обединение на бившите социалисти просто ще разшири путинофилския антиевропейски и псевдоляв терен в българската политика.
Опитът за поредното обединение около и с БСП не е нищо друго освен все същата реинкарнация на ретроградни посткомунистически елити и обществени нагласи. Автентичното, проевропейско ново ляво в България още не се е случило като отчетлива политическа заявка. Българското ляво все повече се обръща с лице на Изток, където няма нито ляво, нито демокрация, нито мир, нито развитие. И докато не се появи нормално, прозападно ляво, българският политически живот ще бъде осакатен. Нещо много по-лошо – страната ще стои постоянно под угрозата да смени посоката и да кривне в глух коловоз.
Заплаха и за дясното в България
Ще пострада и дясното, защото не е далечен денят, когато там ще се наложи да се загърби антикорупционната разделителна линия, в името на запазването на геополитическата ориентация на страната. Предавайки евроатлантизма и лявото на Кремъл, Нинова, Първанов и останалите бивши и настоящи другари предават и антикорупционния фронт в България. Включително чрез конкуренцията на започналия завой на Нинова към ГЕРБ от отдавна по-петимната за колаборация с Борисов кохорта на Първанов.
