Магистратът, на когото ще бъде възлагано да разследва главния прокурор, ще бъде избиран измежду съдиите. Това обяви премиерът Кирил Петков в началото на заседанието на Министерския съвет в сряда.
На 7 април в София пристига председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, а
въвеждането на ефективна процедура за независимо разследване на главния прокурор е едно от условията за отпускането на 12.6 милиарда лева по
Плана за възстановяване.
Въпросът за това кой може да разследва шефа на прокуратурата е ключов за България още от
времето, в което главен прокурор бе Никола Филчев. Безконтролността на тази фигура бе
констатирана от Европейския съд по правата на човека по делото “Колеви срещу България“ през
2009 година. Въпреки това, в продължение на 10 години трите правителства на ГЕРБ направиха
всичко по силите си, за да запазят статуквото, като получиха голяма подкрепа за това от ДПС и
БСП.
Под натиска на Брюксел ГЕРБ предприе реформа с въвеждането на “независим“ прокурор, който
да може да разследва Иван Гешев, но тя катастрофира в Конституционния съд. Сегашната
управляваща коалиция може да стъпи върху решението на КС и да приеме съвсем различна
работеща процедура.
Идеята, че съдия трябва да разследва главния прокурор не е нова и е описана от Mediapool преди
повече от две години. Още тогава бе ясно, че в българската ситуация успешно разследване срещу
най-силната фигура в съдебната система може да има само орган, който е поставен извън
прокуратурата, защото нищо друго няма да генерира доверие в обществото.
Вариантите са множество. Най-популярен в България досега бе румънският модел, но има и
други възможности.
Най-елегантно изглежда решението с избор на разследващия състав от трима наказателни съдии,
които да повдигат и поддържат обвинение срещу главния прокурор. Така може да се убеди
обществото, че става дума за наистина независими от Гешев разследващи магистрати, което би
било невъзможно, ако са прокурори.
Поради липсата на конституционно мнозинство управляващата коалиция трябва да се опита да
въведе реформата с промени в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс. В
противен случай се тръгва на дълги и несигурни преговори с ГЕРБ и ДПС.
Решението на КС за “независимия прокурор“, въведен от ГЕРБ, служи като наръчник за
реформата.
Магистратът, който ще бъде овластен да разследва главния прокурор, също трябва да подлежи
на контрол, за да се избегне проблемът със създаването на още една недосегаема фигура.
Трябва да се избегне мандатност на „специалния разследващ“ съдия, за да не се плаща на човек,
чиято единствена работа е да разследва един единствен магистрат, пък бил той и главният
прокурор.
Разследващият съдия трябва да бъде избиран измежду съдии с достатъчно висок ранг и опит със
сложни наказателни дела.
Основният проблем пред реализирането на тази постановка е конституционният монопол на
прокуратурата върху наказателното преследване. Не е ясно дали конституцията може да бъде
заобиколена по някакъв начин. Ако управляващите решат да правят това, разследващият съдия
трябва временно да бъде преназначаван като прокурор, за да може да влезе в конституционната
роля на разследващ магистрат.
Източник: mediapool.bg
