Сякаш за да докаже необходимостта от реформата на правосъдната система, цялата държавно-правова машина започна да показва истинското си лице. Явно „силоваците“ не издържат на светлината на публичността. Защото, както разбойниците, предпочитат да живеят на тъмно. Не се шокирайте чак толкова. Институциите, при социализма наричани (с притаен дъх) „органи“, са очевидна част от онова, което днес (понякога – с крясък) наричаме „задкулисие“. Ще рече: пазителите на реда не пазят нас, гражданите; а пазят онези, от които по принцип би трябвало да ни пазят – пазят разбойниците. Затова нито една от над 70-те институции с „инспекция“ в заглавието си не инспектира нарушителите в ресора, за който отговаря. Инспектират единствено това, как да помагат на нарушителите, за да има мир. А покрай мира някои намазват по нещо отгоре на заплатите си. Вместо да подгонят например Пеевски за неверни данъчни декларации, прокурорите в момента са подгонили Министерството на правосъдието. По сигнал от убог пропаганден лист, подписан с измисленото име „Калоян Стоев“. За разлика от сигналите срещу Пеевски (например), подписани от граждани с имената и ЕГН-тата си. Които, за разлика от Пеевски, доста време бяха разследвани за данъчни измами.
Затова „органите“ се чудят, как да припишат „кражбата на века“ КТБ на Иван Костов. За да могат сетне да подгонят неговите наследници в политиката. Които пък искат реформирането точно на тия „органи“.
И затова „нашата полиция“, вместо да „ни пази“ (както се пее в дебилната песничка) – бие. Както правеше едновремешната народна милиция. Имаше и виц, от средата на 70-те години: „Днешната милиция не била биела вече. Хубаво; ама вчерашната много ни наби…“
За разлика от непрестанното медийно и гражданско внимание, съсредоточено върху останалите „органи“, досега милицията някак си оставаше в сянката, в която обича да живее, за да си хортува необезпокоявана с подопечните й разбойници. Но прожекторът на публичността има това свойство – ако пече достатъчно дълго време, започва да осветлява и онези, които най-ловко се крият из тъмното. Та, за народната милиция. Всички знаят, какво прави тя, но някак все не систематизират това си знание публично. Като периодичен клиент на милицията от 13-годишен (започвайки от Детска педагогическа стая, Ленинско РПУ, днес Първо), явно ще трябва да се захвана аз. Всички мъже с алтернативен външен вид и видима възраст под 35 знаят, за какво иде реч. Защото всяка тяхна градска разходка носи риска да се окажат в полезрението на мотаещи се наоколо милиционери. Разходете се някой ден в Борисовата градина или в района на Попа надвечер и ще видите, как милиционерите налитат на подобни младежи.
Защо го правят? По същата причина, по които техните бащи-милиционери го правиха по време на социализма: този тип младежи са очевидно модерни, европейски и следователно – свободни хора. И следователно са опасни за народната милиция, защото могат да започнат да искат някакви права; или да гледат в канчето на кварталния. Ако обаче си млад мъж с вид на мутра – никога никой милиционер няма да те закачи. По никакъв повод и при никакви обстоятелства. Особено ако си се нахлузил в лъскав черен анцуг, каквито носят милиционерите в свободното си от униформа време. Неотдавна гледах следната сценка в Трето РПУ-София. Идва набит до кръв човек с очила (а значи – подозрителен тип – може би чете книги). Казва, че един мутър го е набил. Посочва и мутъра, който е паркирал с джипа си до РПУ-то, хили се през отворения прозорец и размахва средни пръсти. „А стига ме занимавали с глупости бе!“ – отсича дежурният милиционер. „Оправяйте се като мъже…“
Солидарността на милиционерите с мутрите е безусловна,
защото те принадлежат на една и съща субкултура – на биячите.
На онези, които бият хора с очила (защото може би четат книги) и мъже с хипарски вид (защото може би ще искат права). Което обяснява инак парадоксалната ситуация, че ако някой с очила / брада / коса се оплаче от мутра, народната милиция ще се захване да тормози него, а не – мутрата.Това положение е известно на всеки, който е имал дори малък досег с днешната народна милиция (която по нищо не се различава от вчерашната народна милиция). И затова е изумителен онзи „хор на изненаданите“ (вкл. премиера като негов солист), който се включи след излизането на кадрите с битите от милиционери младежи в София.
На какво се изненадвате? Кое точно ви учудва? Това е ситуация, напълно позната – част от всекидневния пейзаж – на хиляди младежи в големите градове. Дори – на десетки хиляди, ако върнем филма назад поне до момента, в който се озовах пациент на Детска педагогическа стая (лятото на 1971 година). Забележете реакцията на народната милиция при всяко по-скандално убийство. Помните ли Яна, убита в Борисовата градина? А помните ли реакцията на народната милиция? Да ви я напомня. Милиционерите докараха от девет дерета вода, за да ни убедят, че Яна сама си е виновна. Била, цитирам, „с уклон към живота на открито“.
Е, щом е с уклон – и то към живот на открито и, очевидно, в природата – значи не е ценна. Може в бъдеще да създаде проблеми на другарите от народната милиция, когато например сгащи някой мутрясал горски / кмет / депутат да изсича гора или да строи в защитена територия. По-добре е да е мъртва. Виж, ако беше с уклон към посещаване на чалга дискотеки, работата може би щеше да бъде съвсем различна…
Това – изкарването на жертвите за виновни за случилото им се
– е също част от бияческата субкултура, в която си живеят дружно мутри и милиционери. Щом не си бияч – значи си слаб. Значи – не си на нашето ниво, не си изцяло човек. А значи – защо да се впечатляваме от страданията ти? Всъщност, „органите“ изобщо не подозират, че получават заплата от данъкоплатците, за да им осигуряват безопасност. „Органите“ са убедени, че тяхната работа е съвсем друга.
Да вземем обяснението на главния прокурор за това, каква му е работата: „Мен ме интересуват прости практични неща – 42 съдебни сгради, които не се охраняват. Интересува ме прозаичен и конкретен въпрос.“
Това – по повод подетото от него „разследване“ (т.е. сплашване по мутренски) срещу Министерството на правосъдието след вестникарски донос, писан от несъществуващ журналист. Ако питате някой шеф на РПУ, какви са основните задачи, които решава, ще чуете предимно неща като: да смени пишещите машини с компютри; да обнови автопарка; да спести пари от извънредни смени. За осигуряване на сигурността на гражданите едва ли изобщо ще тръгне приказка. Което на свой ред обяснява фалшивата милиционерска статистика. Ако си порядъчен гражданин и те оберат или набият – милицията ще направи чудеса от храброст, за да не регистрира престъплението срещу теб. Не си важен, защото не можеш да решиш въпроса със сградите или с автопарка. Не си и от силните, за да ти обърнат внимание. Страдай си някъде там.
И пак затова всеки квартален или селски бандит и измамник е винаги в приоритетни отношения с местната милиция. Тя го пази, защото го припознава като свой. Милицията прилича на останалите „органи“ по склонността си да лъже. Напомням: при всеки случай, в който под медиен или граждански натиск лъсва някое безобразие, съответният държавен орган бърза да мисли – не, как да оправи нещата или да накаже виновните. А какво да излъже, така щото досадните граждани и медии да престанат да недоволстват. Както, например, не едно, а две министерства – МРРБ и МОСВ – излъгаха по Великден, обявявайки изливането на бетонни плочи върху дюните на Къмпинг Юг за напълно законно занимание. Ветрилото лъжи на милиционерите обаче е доста по-широко от ветрилото лъжи на министрите. Лъжат за статистиката на престъпленията. Лъжат, когато покриват мутрите. Лъжат за признания и веществени доказателства. Лъжат и просто ей-така, за всеки случай. Преди няколко години си приказвах мирно, в продължение на около минута, с милиционер от провинциално РПУ. В следващите месеци моят събеседник наводни цялата околия с вопли, че съм го заплашвал с медии. След като лъжат като първолаци за такива неща, за какви други лъжат по-изкусно?
А най-вече милиционерите лъжат, за да се правят на интересни – да намекват, колко тайни и важни работи знаят, за разлика от нас, идиотите, които им плащаме заплатите. Особено това се отнася за разните му разузнавания, контраразузнавания и охранителни служби. От тази гледна точка, може би ДАНС не са взели нищо от Цветан Василев, а наистина са проспали казуса „КТБ“. Просто, вместо да дебнат какво става в банката, са си прекарвали времето в измисляне на по-интересни неща. За световния тероризъм, например. Или за прословутия „световен цигански заговор“, който през има-няма десет години грабва милиционерското въображение. Заплахите, които „органите“ обичат да ръсят по посока на редовите данъкоплатци, също са оформени така, че да внушават потайно знание – „знаем всичко за всеки и най-вече – за теб“. Така, падайки до нивото на редови милиционер-бияч, главният Цацаров казва на журналист от „Дневник“ примерно следното: Ще се посъветваме с полицията и ще видим, кой какво е писал в „Дневник“ и дали го е подписал с истинско име. Ще рече: Момиче, я си налягай парцалите, да не се окажеш утре в някое РПУ.
На какво ви навежда прочетеното дотук? Че е така, нали? И че през цялото време сте знаели, че е така – само сте се правили, че не знаете. Но – няма ли читави полицаи, ще питате? Има, разбира се. По-точно – имаше. Познавах го. Не издържа на милиционерските простотии и напусна „системата“. Заяждам се. Повече от един са, но не те определят климата в милиционерията. И, за разлика от своите шефове, когато се пенсионират, точно те не преминават плавно на работа в сродни професии като контрабандата и наркопроизводството.
Разбрахте ли сега, защо малки и големи разбойници контролират икономиката ни?Защо разбойниците и „органите“ са се мобилизирали, за да няма съдебна реформа – за да си останат нещата такива, каквито са
И – сетихте ли се защо правителството взе изрично решение, отказващо участие на европейската прокуратура в разследването на измамите и измамниците на българска територия? Всичко се прави, за да може разбойниците да си стоят на власт, докато милицията разпуска, биейки гражданството.
Обаче: това не е повод да отпускаме ръце. Видя се – с това започнах статията – че дори само прожекторът на публичността кара и разбойници, и „органи“ да излизат на светло; и там да увяхват като вампири на слънце. Ако това продължи достатъчно дълго, на тяхно място ще започнат да се появяват читави хора.И някой ден, в далечното бъдеще, народната милиция ще престане да бие, защото ще се е преродила в полиция.
Автор: Евгений Дайнов
Б.Р. Заглавието е на редакцията
