Колегите от вестник „Стандарт“ вчера отпразнуваха 23-годишнината на вестника, отчитайки успехи и рекорди – цели 270 000 читатели започват деня си с медията. По този повод изпълнителният директор на „Стандарт“ и БЛИЦ – г-жа Славка Бозукова, публикува обръщение към екипа, в което коментира и актуалното състояние на пресата у нас. Ето какво казва медийна дама №1 в България.
„Винаги съм смятала, че ще започна този текст с усмивка, скъпи приятелю, разказвайки ти както винаги на 10 август какво направихме в последната година. Но две неща ме накараха да променя намерението си. Първото е краят на в. „Преса“. Второто е едно телефонно обаждане.
Закриването на всеки сериозен политически всекидневник е загуба. Защото с последния му брой се затваря една трибуна. Обществото остава с една гледна точка по-малко. А когато в електронната 2015 г. тя е излизала на хартия, всеки първосигнално се пита: Има ли шанс Гутенберг срещу Интернет, ще изяде ли мишката хартията.
Смело и с гордост мога да кажа: Да, вестникът на хартия не само има шанс. Той има бъдеще. Доказателството е „Стандарт“, а отговорът на въпроса „Защо?“ е в следващите 8 страници. И в десетките поздравления, които публикуваме в днешния брой.
Вестникът на хартия е длъжен да защити излизането си в утрешния ден. Защото най-голямата сила на писаното слово и на истината в него е, че то остава. Неслучайно с вестник можеш да убиеш – от муха до политик.
Фейсбук роди медийно чудовище – анонимността
Днес всеки може да отвори сайт, да пише в него каквото иска, да срива авторитети, да разрушава съдби. Днес всеки, скрит зад „ника“ си, коментира в интернет агенциите на вестниците и пише опашати лъжи, представяйки ги за „разкрития“. И прави това напълно безнаказано без една стотинка разход за печат и хартия. А за да е цинизмът пълен, някои хейтъри са на заплата за омразата си.
Докато вестникът е институция. Хората, които го правим, сме всеки ден на пазара – с лицата, имената и делата си. Нямаме право на грешка. Излъжем ли, проявим ли пристрастие – загиваме. Защото просто няма да ни купуват.
Всъщност краят на „Преса“ постави един много по-важен въпрос от този ще оцелеят ли вестниците на хартия. А той е: Ще оцелее ли доверието в тях. Не само в пресата, а в медиите въобще. В началото бе аксиомата на прехода, според която добра новина може да бъде само лошата новина. За жалост и сега все още има колеги, които не са разбрали колко отвратени сме всички ние като общество от лошите новини, че отдавна никой не иска да плаща, за да ги чете отново и отново.
Безсмислените и самоунищожителни медийни войни, които продължават и днес, помагат на хейтърите в интернет да разрушат напълно доверието в медиите. И тук се връщам към телефонното обаждане. Беше в навечерието на днешния празник. От колега – конкурент.
За да ме попита вярно ли е, че до дни фалираме
Не, колеги, не е вярно. Не фалираме. Напротив – развиваме се. „Стандарт“ никога не е бил толкова влиятелен, колкото е днес. Той не просто първи казва и обяснява с коментари новините и тенденциите в държавата и бизнеса. „Стандарт“ задава дневния ред – с дискусии, кампании, инициативи. Само за последната година имаме зад гърба си 25 дискусии с конкретни решения. По наше настояване се роди министерството на туризма, променяме закони, помагаме на десетки хора. И това трупа доверие в нас.
Беше време, когато конкурентите ни имаха 500 000 тираж, а ние стояхме на опашката. Днес е обратното. Първи сме по влияние, втори – след „Телеграф“ по тираж и продажби.
Наскоро, коментирайки данъчните проверки в медиите, имах възможност да кажа, че лесните пари за медии в България свършиха, защото ревизиите ще покажат кои от тях са на дотации и „изкуствено дишане“ и кои наистина се развиват на пазарен принцип. Думите ми светкавично бяха изтълкувани във връзка със „Стандарт“. И това не е вярно! „Стандарт“ никога не е знаел какво са „лесни пари“. Защото никога не е бил на дотация от никого. За да бъда до болка откровена, ще кажа и на теб, приятелю, който ни купуваш всеки ден, и на вас, колеги от конкуренцията: „Да, трудно е. Много е трудно. Убийствено трудно е“. Като във всички останали бели, легални български фирми, които си плащат производствените разходи, за да реализират продукция, и с къртовски труд се борят на пазара. Но не се оплакваме. Защото сме независими.
Разбирам защо непрекъснато се пускат слухове срещу „Стандарт“. Всеки от тях цели да прекърши подема на „Стандарт“. А той е видим. Като се започне от това, че по всяка гореща тема всеки иска да види мнението си в „Стандарт“. Защото само при нас палитрата е пълна. И включва всички позиции, дори най-крайните. И се стигне до факта, че „Стандарт“
е в основата на най-значимите обществени кампании
„Стандарт“ винаги е бил първата птичка. Новаторството е в кръвта ни. Защото името ни задължава да налагаме стандарти. Да сме оригиналът, не копието. Първи наложихме добрата новина като водеща новина, първи направихме обиколка в страната за решаване на градски проблеми, първи направихме кампании, първи наложихме дискусиите като трибуна за обществен диалог.
Да, днес вече много медии правят дискусии с министри и бизнесмени. Лесно е да организираш форум на жълтите павета – да поговориш, да се снимаш, да се публикуваш. И да забравиш.
Трудно е да заведеш властта в малките градчета. Там, където управленски крак не е стъпвал от години. Да проучиш проблема, да събереш институциите, които могат да го решат, но не го правят, защото не си говорят. И да свършиш работата. Но и от това не се оплакваме. Защото точно заради тези неща 65% от аудиторията ни са хора, които ни четат от 10 години. Знаят, че няма да ги предадем.
Днес всяка медия има своя кампания. Разликата със „Стандарт“ обаче е съществена. Всяка кампания на „Стандарт“ е позитивна и патриотична. Нашите мисии са за съхранение на българското и на българщината – на българското културно наследство, на българското производство, на българската наука, на българските млади лекари, учители, банкери. На българското бъдеще.
Затова днес искам да кажа на всички завистници и душмани – „Стандарт“ е вестник не на 3, а на 23 години. Има го и ще го има. Дължим го на читателите си, които 23 години ни вярват. Дължим го на себе си, на младостта и мечтите си, вложени между страниците, на децата си, които отгледахме в „Стандарт“. Защото за нас „Стандарт“ е кауза. И бъдеще. Ще го градим заедно. И както винаги досега – по най-трудния път. По него няма конкуренция.“
