Пъпешът (Cucumis melo) е едногодишно растение от семейството на тиквови. От незапомнени времена любимият летен плод се използва широко в народната медицина на много народи по света като лечебно растение.
Лечители от древността като Плиний Стари и Парацелз използват пъпеша за избавяне от различни заболявания. В Средновековието арабите са считали пъпеша за един от плодовете на рая, откъдето е доставен на земята от архангел.
По съдържание на полезни вещества, пъпеша е близък до динята. Той съдържа до 16-18% или повече захари (най-вече – захароза), до 30 мг. витамин С, фолиева киселина, каротин, пектин и различни ароматни съединения.
Плодът изобилства от минерален състав. Съдържа много калий – 120 мг, желязо – до 2 мг, което е 10-15 пъти повече, отколкото в млякото и 2 пъти по-високо, отколкото в пилешкото месо.
Благодарение на значителното съдържание на желязо, фолиева и никотинова киселина, витамин С, пъпеша е полезен при заболявания на черния дроб, при анемия, за подобряване цялостния тонус на организма. Особено благоприятно е действието му за изтощен организъм, за възрастните хора, за страдащи от склероза на мозъчните съдове, заболявания на сърдечно-съдовата система, облекчава психичните разстройства.
Пъпешът съдържа и значителни диуретични свойства. Също така се използва за прочистване на отделителната система и лечение на бъбречно-каменна болест. Това лечение се състои в редовното включване в дневния хранителен режим на пъпеш по 1,5-2 кг. на 3-4 пъти в интервалите между отделните хранения през целия сезон.
