Проучването на проблема за деструктивния нарцисизъм като един съществен психодинамичен аспект от емоционалното измерение на организационния живот е вълнуващо преживяване. Властта, влиянието, управленският статут често са мощен мотив и реална възможност за проявата на злокачественото и зловредно въздействие на деструктивния управленски нарцисизъм както върху организационния живот, така и върху организационната ефективност. То, разбира се, варира в много широк диапазон – от поносима административна неприятност до ектремна и психопатогенна деструктивност в ежедневието на публичната и корпоративната администрация.
Привличането на психологическите теории за нарцисизма в интерпретацията на случващото се в административно-управленските практики в организациите у нас не е никак излишно, ако се вгледаме в множеството симптоми на управленски нарцисизъм, с които политици, администратори и мениджъри ежедневно ни заливат – от нелигитимното им чувство за избраност и специално предназначение, през неадекватната им нужда от адмирации и внимание, и отсъствието на емпатия, до проекциите от тяхна страна на негативни и малоценни стереотипи и черти върху другите около тях.
Управленският нарцисизъм е навсякъде около нас и влияе върху политиките и културата на организационния и обществено-политически живот, върху междугруповите, организационните и социалните отношения, върху начина на работа и живот в организациите и институциите, тласкайки ги към манипулативно използване на хората. Моделите на деструктивния управленски нарцисизъм могат да се забележат с невъоръжено око в кадровите процедури, в административните системи и политики, в управленските практики, в идеологическите схеми на мениджъриализма и технологиите за политически и социален контрол, в организационните, административните и обществено-политически отношения.
В емоционалния живот на публичните, корпоративните и политическите организации у нас има твърде много условия, които допринасят за създаването и поддържането на деструктивен, непродуктивен и дори патогенен психосоциален климат – микрополитики, токсични организационни култури, злоупотреба с власт от страна на властимащите. В този смисъл деструктивният управленски нарцисизъм, за който се говори все повече през последните 30-на години е само още една от причините за съществуването на враждебна, дехуманизирана и нездрава организационна и обществено-политическа среда.
Проблемът е съвсем реален, независимо от това, че броят на нарцистично разстроените управленци (политици, администратори и мениджъри) никога не е прецизно измерван . Това не е и възможно, защото именно нарцистично разстроените на висши управленски позиции най-малко осъзнават, че се нуждаят от спциализирана професионална помощ. Всъщност, обаче, много нарцистично разстроени хора благодарение именно на болезнено засилената си потребност за придобиване и притежаване на власт, престиж, блясък, слава, известност и популярност се оказват на ръководни позиции в бизнеса, политиката и публичната администрация.
