Изслушването на главния прокурор по определени дела, за които той периодично да дава обобщена информация на парламента във вид и на сводка, не е противоконституционно, а е последица от промените в основния закон през 2015 г. Тази позиция по спора за правото на Народното събрание да вика на редовни изслушвания главния прокурор, изрази днес пред БНТ професорът по конституционно право Екатерина Михайлова.
Вчера обвинител №1 Иван Гешев сезира Конституционния съд (КС) (виж искането тук) заради текстове от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с които той е задължен поне веднъж на три месеца да бъде изслушван от Комисията по конституционни и правни въпроси, която освен това може да отправя препоръки по годишния доклад на главния прокурор и да иска отчет за изпълнението им.
Според Гешев по този начин прокуратурата е приравнена към органи, които са под пряк контрол на парламента и това нарушава баланса между властите, като той изтъкна и различното третиране на председателите на върховните съдилища, които представят единствено годишни доклади. В искането си до КС той се позовава и на негово решение от 1995 г. в което се посочва, че конституционните съдии и всички магистрати са сред длъжностните лица, които не могат да бъдат задължени да се явяват пред парламента за отговори на поставени въпроси.
Конституционният съд образува дело, докладчик е Надежда Джелепова.
Проф. Михайлова обаче подчерта, че текстът от правилника на парламента за изслушването на главния прокурор извън годишните му доклади, е писан след промените в Конституцията от 2015 г. и затова за оспорването му не могат да се изтъкват аргументи от решение на КС от 1995 г. С промяната на чл. 84, т. 16 в основния закон преди 6 години беше предвидено, че освен да изслушва и приема годишните доклади на тримата големи в съдебната власт, „Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика“.
„Ако беше само първото изречение, както беше стария текст, тези аргументи щяха да са валидни, но от 2015 г. имаме промяна, в която се слага хипотеза само за докладите и изслушванията на главния прокурор. Създава се една нова опция, на базата на която се създаде и промяна още в предходните парламенти в правилника на Народното събрание. Според мен тези аргументи, които сега чуваме, не са състоятелни, защото всички това е назад във времето. Обобщена информация по определени дела, докъде е стигнало разглеждането им, обобщена сводка, това не е тайна“, каза проф. Михайлова и добави, че това е начинът обществото да научава как работи институцията.
Според нея пак заради промяната в Конституцията от 2015 г., няма конфликт и в това, че главният прокурор и председателите на върховните съдилища са поставени в различен режим.
В отговор на въпрос за контрол върху дейността на държавното обвинение, проф. Михайлова заяви, че е привърженик на „изваждането и поставянето на прокуратурата в положение на автономност и от там да следва и по-голяма отчетност“.
Тя коментира и опасността от конституционна криза в страната, ако депутатите в този парламент не успеят да насрочат дата за президентските избори наесен.
„Ако бях народен представител и от мен ако зависеше нещо, а такива има в българския парламент, бих направила всичко възможно колкото може по-бързо да бъде гласувана датата за президентските избори. Ако парламентът не определи дата за президентските избори, тогава вече наистина имаме конституционна криза. Добре е този въпрос да бъде решен, да бъде изяснен, да бъде публично заявен и гласуван от народните представители“, каза Михайлова и допълни, че не е добре президентските и евентуалните предсрочни парламентарни избори да са на една дата, но поясни, че това е политическо решение.
