Подготвя се резервен вариант за реализацията на тунелния проект на лот 3 „Струма”. Това съобщиха от Националната компания „Стратегически инфраструктурни проекти” (НКСИП), цитирани от „Монитор”. Той би следвало да се придържа максимално близо до трасето на съществуващия път в дефилето на Кресна, така че да бъде избегнато заемането на значителни нови площи. Поради изключително трудния терен, икономичност и минимално засягане на околните пространства може да се търси чрез известно понижаване на проектната скорост и ширина на трасето (позволяващо движение със 100 км/ч). На практика се предлага 4-лентов скоростен път вместо магистрала. Резервният вариант се разработва с оглед минимизиране на рисковете за АМ „Струма” като цяло, в случай че възникне проблем с реализацията на тунела.
Новата апликационна форма за кандидатстване за финансиране през програмния период 2014-2020 г. задължително трябва да бъде подадена и в момента се подготвя, съобщават от НКСИП. Планирано е тя да бъде внесена през първата половина на 2015 г. От компанията информираха още, че е завършено проектирането на пътната част и са започнати процедурите за възлагане на строителството на лот 3.1 и 3.3 (съответно Благоевград-Симитли и Кресна-Сандански). За договорите за изграждане на тунелите при Кресна и Железница това се планира да стане в края на 2015 – началото на 2016 г. Евентуалното прокопаване на тунел Кресна се очаква да продължи около 7 години. Според НКСИП, ако в крайна сметка бъде приет друг вариант за преминаване на Кресненското дефиле, това би довело до допълнително проектиране с продължителност около година и половина. От друга страна, може да се очаква и по-кратък срок за реализация на строителството от 3 години.
Въпреки идеите за алтернативно трасе работата по тунела при Кресна продължава и идейният проект за него ще е готов до края на 2014 г. Той остава основният за реализация на автомагистралата през Кресненското дефиле, защото е приет през 2008 г. с решението по ОВОС за цялата автомагистрала „Струма” като единствено допустим от екологична гледна точка. Изглежда безспорно, че по време на експлоатацията тунелът би бил най-добър от гледна точка на околната среда. Със започването на проектирането на тунела през 2013 г. обаче и с напредване на работата са се изяснили редица въпроси, свързани с ефектите от изграждането на тунела върху околната среда.
Те не са взети под внимание по време на изготвяне на оценката на въздействието. Такива ефекти са например преминаването на строителна техника през Кресненското дефиле, най-вече за извозване на земните маси, изкопани от тунела, изграждането на временни пътища и строителни площадки. Това е една от причините да се тръгне и към разработване на резервния вариант.
По трасето на лот 3 са направени предварителни археологически проучвания и са идентифицирани редица обекти. Теренни проучвания за тях ще бъдат възложени през 2015 г., съобщиха още от НКСИП.
